Владимир Перев
Няма човек, който да не е чул за него, няма човек, който да не е почел подвига му, няма човек в Македония, който в младежките си дни да не е проронил поне една сълза над трагичната съдба на отмъстителния революционер, няма човек, който да не се е възхищавал на неговия подвиг, последван от лична саможертва. В дългите зимни нощи на Македония децата, седнали около камините, слушаха историята за героичния акт на Владо Черноземски, който в очите им изгряваше като приказен герой, завинаги
обгърнат в ореола на ангелското отмъщение
Величко Димитров Керин, по-известен като Владо Черноземски или Владо Шофьора е роден през 1897 г. в село Каменица, днес квартал на Велинград. Завършва трети клас в селото си и заминава за София. Участва в Първата световна война, а през 1922 г., влиза във ВМРО на Тодор Александров. Заедно с четите на войводите Иван Бърльо и Трайко Лакавишки той участва в борбите срещу сръбските окупационни власти в Македония, в района на Щип, Кочани и Радовиш. Тодор Александров му възлага „специални задачи“, а по-късно, под ръководството на Иван Михайлов, той убива левичарите от ВМРО Димо Хаджи Димов и Наум Томалевски.
По това време Македония се намира под диктатурата на цар Александър Караджорджевич. От 14 500 жандарми в кралска Югославия над 12 000 са разположени в Македония и заедно с македонските сърбомани, организирани в известното „Сдружение за борба срещу българските бандити“, водят борби с четите на ВМРО и извършват безпрецедентен терор върху населението, убийствата на мъже и дори деца са ежедневие из македонските села и градове. Извършват се насилствени саботажи на населението, а всички свещеници и учители от времето на Екзархията са преследвани и много често убивани като
носители на независимото българско национално и образователно съзнание
Това не се случва само в Македония. Крал Александър извършва подобни издевателства и в цяла Хърватия, преследвайки онези, които защитават хърватската си идентичност, принуждавайки ги да приемат новата „югославска нация“, разбира се, с доминиращ сръбски елемент.
За да предотвратят терора на крал Александър, хърватските националисти Анте Павелич и Густав Перчец, през 1929 г., подписват споразумение за сътрудничество със Съюза на македонските емигрантски организации за преодоляване на непоносимото положение в Македония и Хърватия. Това е началото на края на Кралство Югославия и запечатването на съдбата на династията на Караджорджевичи. Перчек и Павелич са осъдени на смърт, но те вече са в чужбина и оттам решават съдбата на Югославия и омразния тиранин. Хърватите са твърдо ангажирани с убийството, а ВМРО дава най-добрия си човек като „помощник“ в обучението на извършителите на присъдата. След подготовката на групата в Италия и в лагера Янка Пуста в Унгария, антентаторите пристигат във Франция, за да изчакат цар Александър на официалното му посещение във Франция. Логистичната поддръжка с фалшиви паспорти, пари и оръжия идва от Еуген-Дидо Кватерник, който по-късно става ръководител на тайната полиция на НДХ. На 9 октомври 1934 г. Владо Черноземски стреля по крал Александър по улиците на Марсилия, убивайки го, а той самият е смъртоносно ранен от френската полиция. Умира в полицейската префектура в Марсилия, без да каже ниту дума, а френските власти дори не му предоставят основна медицинска помощ. Оттук нататък всичко е ясно и написано.
ВМРО официално не съществува в момента на убийството. Организацията е разпръсната и повечето от нейните видни членове са или в затворите, или в изгнание из цяла България. Лидерът Иван Михайлов е имигрант в Турция. Вероятно знае всичко, но не казва на никого. Ситуацията в България също не е лека. Тя се намира под режима на двойният агент и професионален превратаджия Кимон Георгиев. Антуража на тази тъмна особа и неговият кръг „Звено“, платен с пари от Москва, ръководи със съдбата на свита, разделена и обезобразена България. Тогава през 1934 г. те не успяха, но през 1944 г. триумфираха,
служейки на съветската окупационна армия и сатрапа Сталин
За съжаление те не получиха заслуженото наказание.
Революционната ВМРО умира през 1934 г., благодарение на слугите на Москва в София и техните привърженици в Македония. След 1990 г. се формират нови ВМРО и в България, и в Македония, но нито една не достига славата на „старото“. ВМРО. Тук разбира се, не става въпрос за въоръжени действия, говорим за липса на интелектуална сила, доброволен компонент и страх от среща с миналите, героични времена.
Убийството в Марсилия е последната въоръжена акция на михайловистката ВМРО. Смъртта на цар Александър отвори път за демократичните процеси в Югославия. Партиите, премахнати с акт на краля, бяха възобновени, започна работа расформированата Скупщина, появи се надежда за нови, светли перспективи.
В основата на успеха на убийството в Марсилия е саможертвата на Владо Черноземски. Това е последната и най-красива, лебедова песен на ВМРО, така че нека се надяваме и вярваме, че нещата в Македония ще вървят към по-добро.