Вероятно всички си спомнят как лидерите на "Има такъв народ" (ИТН) се канеха да изчегъртат ГЕРБ и Бойко Борисов от "превзетата държава". Как сладострастно употребяваха тази дума и чрез многократна употреба я превърнаха в политически термин. Сега видяхме как заедно с ГЕРБ, ДПС и - забележете - "Възраждане", гласуваха заедно срещу тези, с които се бяха заели да променят статуквото. Как, вместо да изчегъртат ГЕРБ, създадоха условия за връщане на същото това статукво - и с това изчегъртаха държавата, констатира Едвин Сугарев в свой коментар, публикуван в "Дневник". Ето какво още пише той:
Силни думи, ще кажете? Не. Защото какво е да организираш преврат по време на война в сърцето на Европа - и война, която би могла всеки момент да ескалира в ядрен конфликт? Какво е да хвърлиш страната в тежка политическа криза с непредвидим изход, когато и целият свят е в такава криза? Какво е да предизвикаш предсрочни избори, след които отново няма да има мнозинство, способно да управлява, и които могат да родят парламент, чието единствено достойнство е нарасналият брой представители на една откровено фашистка партия (имам предвид "Възраждане", разбира се)? Какво е да блокираш милиарди евро от Плана за възстановяване и развитие, които няма как да бъдат получени, ако няма парламент, който да гласува нужните за това закони? Какво е да хвърлиш България в хаос и да ожесточиш разделението между българите точно когато хибридната война на Путин и неговите орди от тролове е в разгара си?
Няма как да избегнем усещането за дежа вю. Винаги, когато страната ни има шансове да поеме по пътя на демокрацията и свободата, се намира някой, който да спретне такъв преврат и да ни върне в хаоса и произвола. Така беше с правителството на Филип Димитров, така беше с правителството на Иван Костов, така е и сега - с правителството на Кирил Петков. През 1992 година ролята на ИТН беше изиграна от ДПС - тогава Доган излезе от кабинета на Желю Желев с обещание за "депесарски шут"; и тогава също бе разиграно активно мероприятие, свързано с Македония.
Пак тогава като генерална репетиция за вземането на властта от мафията беше организирано свалянето на председателя на НС Стефан Савов, а тогавашният президент се включи със своите "Боянски ливади" - горе-долу по същия начин, по който и Румен Радев бламира днешния премиер с приказки за неговата куриерска дейност и с лъжи за спряната съдебна реформа и пазаруване на депутати в парламента. При Иван Костов играта беше друга, за да предотвратят негов втори мандат, видни ченгета доведоха бившия цар, който се оказа в епистоларни отношения с Путин, а за куриер тогава беше използван гротесковият главен прокурор Никола Филчев.
Днес ИТН играе ролята на "сините мравки" от времето на Филип Димитров, пазарувани тогава на едро от "Мултигруп". Маниерът, че дори и речникът са същите. Същият се очертава и да бъде резултатът: правителство на мафията - тогава с мандат на ДПС, но подкрепено от БСП, сега - продукт на новото мнозинство, състоящо се от ГЕРБ, ДПС, ИТН и, с извинение, "Възраждане". Борците срещу статуквото рамо до рамо със същото това статукво, гласували заедно в първата фаза на преврата - при свалянето на Никола Минчев.
В цялата тази позната история обаче има и нещо странно, което заслужава да бъде коментирано. Новото мнозинство се оформи буквално за часове и предприе действия за сваляне на правителството (при това с очевидна подкрепа от страна на президента) дотолкова съгласувано, че това просто няма как да бъде спонтанно. Тези действия предполагат предварително договаряне и цел - като в случая тази цел е драматично различна от целите на политическите субекти, участващи в заверата.
Вероятно сте забелязали, че веднага след като Слави Трифонов разигра своето шоу и управляващата коалиция загуби мнозинството си, никой не гореше от желание да внася вот на недоверие - всъщност политическите субекти декларираха точно обратното. Бойко Борисов беше останал без ток и не знаеше какво става - предполагам, че и президентството също, тъй като и Румен Радев се правеше на умряла лисица. Изведнъж ГЕРБ промени позицията си и внесе вот на недоверие, около който и се формира новото мнозинство, а покрай нещастното изслушване на министър Генчовска в парламента беше намерена и възможност за генерална репетиция на този вот.
Големият въпрос е защо. Извън "Възраждане" никой няма интерес от предсрочни избори. Политическият интерес на ГЕРБ би трябвало да бъде този кабинет да продължи да управлява, защото управлението в период на цяла лавина от кризи изтощава електорално ПП. ДПС би трябвало да се възползва от статуса си на опозиция, за да излезе от дългата изолация, в която беше поставена отдавна като токсична партия. Да не говорим за ИТН, които след това предателство просто ще изчезнат като парламентарно представена партия. Защо тогава беше реализиран този преврат, след като е ясно, че създаване на правителство от това мнозинство със златния пръст на "Възраждане" ще бъде уродливо и мъчително в същата степен, в която беше и правителството на Орешарски, а предсрочните избори ще родят още по-раздробен и противоречив парламент - и вероятно ще отключат пагубна за България спирала от безплодни избори - при управлението на служебни правителства, които от своя страна ще изядат и рейтинга на президента?
Както обичайно, отговорите са повече от един. Най-важният обаче е геополитически: Путин се нуждае от пробив в страна от ЕС и НАТО. И тъй като по отношение на своята евроатлантическа солидарност България е на опашката, изборът му съответно е предопределен. Затова у нас от месеци насам кипи небивала мобилизация на всичките налични пропутиновски сили, а хибридната война ескалира с армии от тролове, в което всеки може лесно да се убеди, ако хвърли поглед върху социалните мрежи. 1700 постинга след публикация, свързана с Кирил Петков - това не е било никога.
Пробивът е нужен на Путин по много причини - за да вбие клин в евроатлантическата общност, но и поради географското положение на България. Една от целите на войната в Украйна е Русия да владее Черно море, като за целта трябва да бъде овладяно цялото украинско крайбрежие - включително и Одеса. От тази гледна точка монтирането на марионетно правителство в България е стратегически важно. Освен това Путин ще се опита рано или късно да дестабилизира Балканите, създавайки с помощта на Сърбия конфликтна зона в Босна и Херцеговина, затова му трябва страна, която да не се опитва да пречи на прелитането на руски самолети - примерно към Република Сръбска.
Другата причина е, че правителството на Кирил Попов реално пресече недокосвани досега корупционни интереси. Отказът да бъде потърсен нов договор с "Газпром" е един от тях. Както е добре известно, по руските тръби, дори когато биват наричани турски и балкански, текат не само горива, тече и руско влияние, един от най-мощните инструменти за което е именно корупцията. Овладяването на ГКПП Капитан Андреево е друг такъв прецедент, отбиването на пътните фирми от държавната хранилка - трети. И задкулисието прави каквото може. В случая сваля правителството и изчегъртва държавата.
Този път обаче залогът е голям и последствията ще бъдат страшни. България ще бъде хвърлена в хаос по време на война, в най-тежката и сложна ситуация от десетилетия насам. Като при това целта е смяна на геополитическите ни приоритети, налагане на референдум за членството ни в ЕС и НАТО, постепенен завой към Евразия, превръщането на България в страна, подобна на Беларус, за което впрочем си мечтаят някои от троловете. На някой да му се живее в такава страна? На мен категорично не.
Изходът? Изходът е един - всички на улицата! Въпреки фарисейското напомняне на Румен Радев, че политическите проблеми трябвало да се решават в парламента и в институциите - очевидно сам е забравил как не много отдавна излезе на улицата и вдигна генералското си юмруче. Улицата реши проблема с Лукановата зима, с банковия банкрут на България при Жан Виденов, с марионетното правителство на Орешарски, въртяно на пръста на един успял млад мъж, със скрито орташкото управление на ГЕРБ и ДПС. Ще зачертае и мераците на днешното ново мнозинство - стига, разбира се, всички ние да поискаме това.