„Не бих могъл да си представя как в днешно време, при наличието на  днешните технологии, включително военни, като имаме предвид каква държава е Украйна – с повече от 600 000 кв. метра територии, с почти 45-милионно население, не мога да си представя как би могло да се проведе блицкриг в нея.“ Това мнение изрази пред БНР Евгени Кръстев, политолог и журналист с експертиза в областта на международната сигурност. 

Преди началото на войната на западната граница на Украйна и в Беларус имаше разположени около 190 000 души руски войски, отбеляза Кръстев.

„На пръв поглед говорим за почти 200-хилядна армия, но тя е крайно недостатъчна за подобен тип военна инициатива в държава с параметрите на Украйна.“

„На Путин и неговото най-близко обкръжение задължително му е необходимо да представи тази военна инвазия в Украйна като вид победа. Това е нещото, което се търси в момента като вариант от експертите или стратезите в Кремъл, в руското външно министерство, в министерството на отбраната“, коментира Кръстев в предаването „Преди всички“.

Месец след началото на тази руска инвазия в Украйна може да се каже, че тя не се развива според първоначалните планове на Кремъл, посочи Евгени Кръстев. Според него в настоящата ситуация ще се търсят „някакви по-скромно постигнати цели“.

Анализаторът смята, че план Б не е имало, а в момента се правят опити за изграждане на стратегия „за постигане на малки стъпки, с по-голямо търпение от руска страна“, което няма нищо общо с първоначалните намерения.

Най-реално е Украйна да получи системи за противовъздушна отбрана C-300, които могат да бъдат от страни в Източна Европа, които разполагат с такава система, отбеляза политологът.

„Това, което със сигурност няма да се случи, беше потвърдено и вчера от канцлера на Германия, че НАТО няма директно да участва в осигуряването на зона, забранена за полети над Украйна.“

За да имаме мироопазваща мисия в Украйна, тя може да бъде изпълнена от НАТО, но трябва да бъде осигурена чрез резолюция на ООН, а постоянните членки там имат право на вето – Русия е такава страна членка, поясни Кръстев.

Относно настоятелността на Полша в тази насока той допълни, че тя от години дава сигнали за лидерство в Източна Европа.

Полша отсега създава комуникационна инфраструктура по отношение на процесите с Украйна след приключването на войната, смята Евгени Кръстев.

Кръстев допуска, че е възможно българската позиция да претърпи някакво развитие.

„Има потенциал тази позиция, която имаме до момента, да претърпи някакво развитие.“