Огнян Стамболиев, ПЕН- БГ
Преди десетина години започна, но заглъхна национална подписка за преименуването на столичната улица „Граф Игнатиев”, напоследък станала символ на некадърното и корумпирано управление на страната ни със скъпия и грозен ремонт. Но това е друга тема. Нека след „ремонта на ремонта” да преименуваме и тази прочута софийска улица. Защото просто не е редно тя да носи името на един от враговете на България, при това пряко виновен за смъртта на Апостола на свободата. Да, това е историческата истина, която все още не е позната на всички българи. Но Слава Богу, времето ни вече е такова, че тя не може повече да се крие. Много митове пропаднаха, много горчиви истини излязоха от архивите. Достатъчно е да прелистим само една преиздадена наскоро документална книга под надслов „ОКУПАЦИОНЕН ФОНД, ОСНОВАН ЗА СЪЗДАВАНЕ НА РУСКО- ДУНАВСКА ОБЛАСТ В БЪЛГАРИЯ”, за да се убедим
в двуличието на Руската империя
и по- специално на нейната дипломация в съдбата на България. А както знаят всички, учили в училище история, дипломат номер едно е бил известният граф Игнатиев / 1832-1908/ . В Русия са го наричали „вицеимператора”, заради огромното си влияние в Цариград. Именно той е изиграл една много коварна роля. Още през 1872 година, когато турският султан вече е издал Фермана за църковната ни независимост / 1870/, за утвърждаването на Българската екзархия, той успява да убеди властите в Цариград да заточат в Анадола като „врагове на империята” българските владици. За щастие, близо 3000 цариградски българи, водени от Петко Р. Славейков и Никола Икономов, се организират в мащабно протестно шествие срещу това решение на Високата порта. Великият везир Недим Махмуд паша се съгласява нашите духовни предводители да бъдат освободени и върнати в столицата. Но граф Игнатиев продължава злостната си антибългарска дейност. През 1872 г. Руската църква и Вселенската патриаршия, подтикнати от него, обявяват схизма против Българската църква. Великият везир изпраща ултиматум до Патриаршията да признае независимостта на Българската православна църква и като резултат от това на българите е разрешено да изберат сами свой патриарх. Но месец след това подлият граф успява да злепостави везира пред султана и така Недим паша бива уволнен.
В началото на 70-те години на 19 век нашето национал-освободително движение е в разгара си. То е приело идеята на великия Георги Сава Раковски за „освобождение на България със собствени сили и средства”, защото както той, така и другите велики български революционери от епохата просто не са вярвали на Русия. Знаели са добре, че „Дядо Иван” е просто един мит, че истинската цел на Русия не е освобождението на „братята славяни”,а завоевателни войни за превземането на Проливите и достъпа на империята до южните морета - задача, поставена още от Петър Първи. Защото Русия води цели 11 войни с Турция през 18 и 19 век, но нито една от тях не е с тази благородна мисия. А граф Игнатиев, който е имал добра информация за живота в Турската империя и особено в България, е знаел, че водачът на българите в борбата им за свобода е Васил Левски. Целта на Русия и неговата задача са били ясни:
убийството на Дякона и обезглавяването и неутрализирането на нашето национал- освободително движения.
Той успява да внуши на султана, че Левски е „опасен враг и престъпник” и настоява за неговата смърт. Става дори един от организаторите на процеса, като сам определя състава му. След години, един от съдиите - небезизвестният русенски богаташ и юрист, училият в Парижката Сорбона, хаджи Иванчо Пенчович ще заяви: „Каква стана тя?! На нас графът ни каза, че съдим обикновен крадец, пък то какво било?!…”
Още по- зловеща е ролята на Графа по време на Цариградската конференция на великите сили, свикана през декември 1876 по повод въпроса за територията на новата българска държава. Според картографите българите са населявали по-голямата част от полуострова - цели 220 хил. кв. км и са били заети от 4,5 милиона. Но Русия не иска това, тя желае малка и слаба провинция, васална на Петербург. Граф Игнатиев обещава на султана, че Русия ще остави на Турция големи части от територията на бъдещата българска държава /Македония, Родопите, Тракия и Беломорието/. И е безкрайно щастлив, когато България бива разкъсана на две – на Княжество България и васалната на султана Източна Румелия.
Всичко това е описано в дневниците и кореспонденцията на графа- българофоб, който едва ли е предполагал, че след години архивът на Османската империя ще бъде предаден от Ататюрк за претопяване в германска фабрика, но българското военно разузнаване ще откачи целия вагон с архивата на империята, касаещ България, и личната му кореспонденция със султана и с османските власти ще попадне в ръцете на българското военно разузнаване.
Ето и един откъс от Дневниците на лицемерния руски Граф: По отношение на съдбата на българите след предстоящата война графът се е отнасял като към васални поданици:
„За да бъде властта ни здрава и да не изисква постоянно извънредно напрежение от наша страна, е необходимо постоянно нравствено подчинение на съседните области и да превърнем
българското население в послушно оръдие на руската политика
и в постоянен и верен съюзник, като унищожим всякаква възможност за преминаването му в някой враждебен лагер в Европа...”
С убийството на Дякона граф Н. Игнатиев доказва на практика на българските революционери, че техните самостоятелни революционни акции са обречени и няма да бъдат допускани от Русия. Българското революционно движение трябва да обслужва целите и интересите на Русия, а не обратно. Или както сам той казва в своите "Записки", "българите трябва да бъдат наши съюзници и оръдия на нашата политика срещу германците. Само за постигането на тази цел Русия може да принася жертви в тяхна полза и да се грижи за тяхното освобождаване и засилване. Да се жертват изключително руските интереси, погрешно вземайки средствата за цел, т. е. имайки предвид само освобождението на славяните, предоставяйки им възможност да служат на враждебна за нас политика и удовлетворявайки се със собствения си хуманитарен успех - е безразсъдно и осъдително".
Нашата общественост все още не знае точната истина около съдебния фарс, който се разиграва срещу Васил Левски, особено за изясняване ролята на Русия в лицето на своя представител - граф Николай Игнатиев, за осъждането и обесването на великия ръководител на българската революционна организация. А истината е проста: Русия – не е могла да търпи независима от нея българска революционна организация, бореща се за независима българска държава! Поради което същата тази наша „освободителка”, чрез своя представител граф Игнатиев (наричан от българите в това време - граф Лъжко) е направила всичко възможно за унищожаването на българската революционна организация и погубваното на нейния велик водач!
И защо да не дадем ново име на тази улица.
Ето една идея:
Става дума за Томас Уидроу Уилсън /1856- 1924/, двадесет и осмият президент на САЩ / от 1913 до 1921/, виден американски историк и политолог, доктор на науките и Нобелов лауреат за мир /1920/. Един искрен приятел от малцината западни лидери, , защитник на България, подкрепил нашата страна в един от най-трагичните и страшни момент в нейната история.
За съжаление в България засега на негово име е наречена единствено малка улица в Пловдив. През 2016 г. беше предприета инициатива за изграждането на паметник в София в негова чест, която така и не е намерила все още широка гласност или подкрепа. Защото малко се знае за огромния му принос за защитата на българското единство и суверенитета на Царибродско, Южна Добруджа и Беломорска Тракия. Той е човекът, който утвърждава следвоенния принцип за защита свободите на националните малцинства от Обществото на народите, ОН, включително на 330 000 македонски българи, живели на територия от 34 231 кв. км. в Егейска Македония, плюс 180 000 беломорски българи и още 80 000 българи бежанци от Източна Тракия, Мала Азия, Добруджа и най-вече от Егейска Македония, населявали 8712 кв.км от българската Беломорска Тракия, които по-късно всички те дадени на Гърция. А през 1919 година е отстоявал твърдата позиция срещу коварните гръцки планове, подкрепени от не по-малко алчните власти в Сърбия и Румъния.
Може би, малцина знаят, че тъкмо тогава нашите съседки
искат направо България да бъде заличена от картата на Европа и света като държава.
Искането на гърците предвижда заличаването на Царство България и разкъсването му на три „автономни“ области, подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния. Това предложение получава подкрепата на Франция и особено на Англия, която винаги е била наш враг, въоръжавала Турция с най- модерното оръжие за Руско-турската война. За щастие, този коварен и безумен план среща категоричен отпор от САЩ в лицето на президента Томас Уидроу Уилсън, който, за наш късмет, присъства лично на Парижката конференция за мир през 18 януари 1919, в двореца Версай, председателствана от френския президент- българофоб Жорж Клемансо. Томас Уилсън е президентът, останал безкомпромисен докрай - той осуетява домогванията на Венизелос, Пашич и Братиану като заявява, че той, Уилсън, „по-скоро ще напусне конференцията и Париж, отколкото да се съгласи с подялбата на един достоен народ със самостоятелна държава и древно, вековно минало...”
Тук трябва да споменем, че именно Томас Уилсън се оказва ключовата фигура на Парижката мирна конференция /в нея участват близо 1000 делегати от цяло свят!/, по време на която той настоява да бъдат подписани поредица от мирни договори между държавите, които да бъдат обвързани със създаването на международна организация за поддържане на мира, в лицето на Обществото на народите (ОН), бъдещата ООН. Самият той лично съдейства, безкористно посредничи, активно насърчава част от дотогава враждуващите страни да сключат мирни договори. Затова е
бил наречен „миротворецът Уилсън”,
за разлика от други американски президенти, предизвикали немалко войни по света...
Томас Уилсън е получил не случайно Нобел за мир през 1920. Приносът му е наистина забележителен, впечатляващ. Не случайно един от най-големите булеварди в центъра на Париж носи неговото име. По негова идея и с негова подкрепа се създава Чехословакия като съюз на Чехия и Словакия. И досега централната гара в Прага се нарича Уилсъновата гара. Като един от световните политически лидери той се превръща в кумир на руската белоемиграция след 1917 година, както и на Армения и Уругвай, които също са му издигнали паметници.
Непростимо е, че у нас тази наистина светла личност е непозната и непочетена, след като страната ни все още е осеяна с паметници на терористи и на съветски окупатори.
П.П.
Граф Игнатиев е считан от редица руски историци за политик, привърженик на грубата сила. Като министър на вътрешните работи на Русия по времето на Алекдсандър III Игнатиев подлага евреите в страната на нечувани гонения и репресии. Хиляди са уволнени, прокудени от домовете и от страната. Същата жестокост той прилага и към много села, наричайки жителите им мързеливци и крадци. В Русия няма нито един паметник на Игнатиев, но в България той е възвеличаван от определени кръгове. Ние се гордеем, че сме спасили българските евреи, но се кланяме на брутален руски антисемит.
В България в чест на коварния граф- българофоб са наименувани град Игнатиево в област Варна и село Граф Игнатиево в област Пловдив, улиците „Граф Н. Игнатиев“ в София, „Граф Игнатиев“ в Хасково и „Граф Н. Игнатиев“ в Панагюрище,¨Граф Игнатиев¨ в Поморие и " Граф Игнатиев" в Шумен, „Граф Игнатиев“, училище в гр. София...Не е ли премного? И на всичко отгоре нашата военно- въздушна база, като членове на НАТО, носи също това омразно име!
А във Варна родолюбиви граждани свалиха бюста на коварния граф, но Общината все още не се решава да го премахне!
И още нещо: ирония на съдбата е, че улицата, носеща името на коварния руски граф се пресича с булеварда, приел името на Апостола на Свободата.