Въпреки песимистичните оценки на действията на Въоръжените сили на Украйна /ВСУ/ на левия бряг на Днепър, те продължават да разширяват заеманите плацдарми и дори прехвърлиха техника през реката. Украинска бронетехника се появи на видео и снимки в района на село Кринки в Херсонска област, което се намира на около 35 км на изток от Херсон, пишат OSINT-аналитиците и руските военни блогъри. Засега със сигурност е идентифициран един бронетранспортьор HMMWV, но руските Телеграм канали пишат за повече бройки.
"Противникът удържа позициите си и прехвърля бронирана техника през Днепър", съобщават Z-каналите "Дневник десантника" и "Рибар", който добавя, че това може да сочи към планове за по-нататъшно придвижване на украинските войски в този район. "Акценът е върху придвижване по пътищата, свързващи Кринки и Казачи лагери /на около 8 км на запад от Кринки/ с Олешки, които се намират на 6 км от Херсон. Това ще позволи да се разцепи руската групировка на няколко части и ще облекчи закрепването на отделните участъци", пише Телеграм каналът, който е свързан с руското МО.
Руските Телеграм канали пишат за пълен хаос в отбраната на района, при който се стига дори до "приятелски огън".
Украинските войски започнаха настъплението си на левия бряг на Днепър в средата на октомври, когато ВСУ пробиха руската отбрана в района на Херсон. В района на Кринки операцията започна на 19 октомври, когато ВСУ пресякоха реката и установиха контрол над селото. ВСУ контролират и територия край разрушения Антоновски мост, където се установиха още през юни. Снощи проектът Deepstate подтвърди, че територията, която Украйна контролира в този участък се е разширила от 0,40 кв. км до 5,51 кв. км. Той отбелязва, че ВСУ са се придвижили в три района на левия бряг на Днепър и са увеличили зоната около Антоновския мост. Операцията на морската пехота е започнала на 14 октомври с десант на няколко места, които не са били тайна за руската армия, но въпреки това тя е била принудена да отстъпи. Заради особеностите на местността обаче украинските войски не са успели да се закрепят. Сега руската армия прехвърля резерви и дори смени командващия войските в района, за което и "Сега" писа. Командващият групировката “Днепър” Херсонска област) генерал-полковник Олег Макаревич бе отстранен от длъжност, а на негово място бе назначен генерал-полковник Михаил Теплински, който е командващ и военно-десантните сили на Русия
Въпреки тези успехи анализаторите са скептични към перспективите за настъпление на ВСУ на този участък. Да се прехвърлят значителни сили през река е много сложна задача. Даже много по-малката река Северски Донец стана гробница за руските войски през 2022 г., а Днепър е 10 пъти по-широка и сложна.
Но теоретично ВСУ могат да направят това с помощта на лодки, понтони и неголеми салове. "Дори една механизирана бригада да се окаже на левия бряг, веднага възниква въпросът със снабдяването - боеприпаси, подкрепления, евакуация на ранените, гориво, храна... Това изисква постоянна линия на снабдяване, която да позволи прехвърлянето не само тежки камиони, но дори и на бронирана техника", отбелязва Матвеев. Докато 1-2 роти от ВСУ се отбраняват в района на Кринки и Песчановка, е по-лесно, защото те могат да се крият в отделни сгради, окопи, мазета, храсти. Но ако се прехвърлят примерно 1000 войници, при това с техника? За това ще са нужни поне 2-3 понтонни моста на няколко места. "Понтонът винаги е тясно място и на брега ще се струпват товари и транспорт. Не е реално те да се защитят с ПВО на място, защото руските войски имат не само коректируеми авиобомби, летящи на десетки километри, но и ракети "въздух-земя" с бойна част под 300 кг", обяснява той.
Според аналитиците е малко вероятно ВСУ да може да използва пресъхналото водохранилище в района на Нова Каховка, тъй като почвата не е подходяща за тежка техника, разстоянията са по-големи, а пространството - напълно открито. Единствената възможност е, ако може бързо да се възстанови поне временно пътят по разрушения язовир. Но и там има доста руски войски, които едва ли ще го позволят.
"Факт е, че за ВСУ е най-изгодно да се прехвърля на левия бряг край автомобилния и жп Антоновския мост с всички уговорки за снабдяването. Пред тях обаче ще се отвори пространство с минимум пътища. В текущата ситуация най-важната задача на десанта на ВСУ ще бъде не излизане към границите на Крим, а съединяване със сухопътните войски на Запорожкия път. Сега разстоянието между тях е над 200 км. Трябва да се действа едновременно, за да се съединят в района на Мелитопол", пише Матвеев.
Затова е нужно по-скоро да се преодолее зависимостта от линии за снабдяване през водни прегради, които постоянно ще са под ударите на авиация и тактически ракети.
Още една причина, поради която днешните събития на левия бряг не могат да са начало на десантна операция, е времето - дъжд, кал, първи студове. Всичко това затруднява настъплението.
Какво е необходимо за успешна операция през Днепър?
"Превъзходство или поне паритет във въздуха", смята Матвеев. Когато ВСУ получат изтребители F-16, те ще могат да изтикат руските самолети далеч от линията на фронта и така ще елиминират опасността от удари с насочващи бомби и ракети. Ще са необходими и голямо количество системи за радиоелектронна борба и ПВО за борба с дроновете и далекобойните ракети /балистични или крилати/. Едва ли небето ще бъде изцяло защитено, но поне временно трябва да се осигури безпроблемна работа на мостове.
"Ще помогне и мащабна настъпателна операция на юг с използване на голямо количество бронетехника и средства за разминиране, които ще ангажират руските сили и ще позволят да се нанесе втори опит от запад. Така ще се запази и перспективата за обединение на настъпващите армии в района на Токмак", пише Матвеев. Нужно е да се нанасят и постоянни удари по мостовете и пътищата за снабдяване от Крим, складовете за оръжие и боеприпаси, струпването на войски, летища, радари и комплекси за ПВО. Нещо, което ВСУ и в момента прави и то с доста голям успех. Ключов в това отношение е и удар по Кримския мост.
"Разбира се, теоретично, ВСУ могат да рискуват и да се опитат да атакуват през Днепър и без тези условия. Но това ще е невероятен риск, какъвто досега не са поемали", заключава Матвеев.
(Източник: Сега)