Николай Пловдивски се оказа първият български митрополит, който открито порица Русия за войната, която предприе срещу Украйна. В словото си за националния празник 3 март, дядо Николай се спря обстойно на темата за руската агресия. Той изтъкна, че това е война между православни и тя ще нанесе тежки рани на световното православие. До  сега БПЦ мълчи гузно, забравяйки учението на Спасителя.

 Владиката реално призна в словото си и новата Украинска православна църква, която бе създадена с Томос от Вселенската патриаршия, като изрази надежда, че и Македония трябва да има скоро своя Църква, а не да зависи от Белград. И по тази тема до сега БПЦ мълчи и отказва да вземе решение, за да не ядоса Московската патриаршия.
Митрополитът еднозначно отчете, че Руската църква в момента създава напрежение и разкол в световното православие, като се опитва опитва да си присвои водещи функции.

Ето и най-важните пасажи от словото му:

Днес знамената на полковете от земите на Москва и Киев са изправени едни срещу други. Днес русите и украинците, които преди 144 години водиха битка рамо до рамо за свободата на България, водят война помежду си. Днес православни християни водят война срещу православни християни. Русия нападна Украйна. Това е толкова нередно, толкова Богупротивно, че нямам думи, с които да изразя горестта, която е обзела мен, а и, вярвам, всички други православни по целия свят. Това не е война за вяра. Това е геополитическа война, война от гордост. И понеже това не е просто война между две държави, между два народа, пък били те и в Европа, а именно война между православни братя, и понеже тази война се води от гордост и заради гордост, то тази война нанася такава огромна рана върху тялото на Православната църква, че само с усърдно молитвено призоваване на Божията помощ и на Божията милост можем да се надяваме щетата да бъде поправена. Ние сме слаби да спрем злото, което се случва пред очите ни. Само Бог може да помогне.

В дните преди Великия пост, всички трябва да се смирим, да укротим страстите си, да изповядаме греховете си и да се каем, в очакване на Възкресението на Спасителя, на Когото единствено се уповаваме. В дните на Великия пост в старо време войните са били спирани, а царете и войните са се смирявали и каели. На 6-ти март в Неделята на Всеопрощението - Сирни Заговезни, всички православни трябва да си поискат прошка един от друг. Тези, които започнаха войната, ще я спрат ли? Воюващите страни ще си поискат ли едни от други прошка? Да се молим, братя и сестри, Бог да им даде сили

да спрат войната и да си поискат прошка

Защото иначе няма да стане. Друг път няма. Другото е път към погибел, разрушение и смърт. Другото би било поругаване на Бога.

Знаете, братя и сестри, че преди доста години в украинския диоцез на Руската православна църква започнаха тежнения за отделяне и обособяване на автокефалия. Има древно канонично правило, според което църквите следват административните териториални деления и държавните граници и при създаването на нова териториална и държавна единица тя има правото да има своя автокефална църковна организация. Автокефалията на новата църковна единица се дарува от църквата майка, в метрополията, от която се е отделила новата държавна организация. Така е създадена Българската, така са създадени Сръбската и Румънската, така е създадена и самата Руска православна църква, които са се отделили с благословението на църквата-майка – Константинополската патриаршия, когато са се създали съответните съвременни държави. По същия начин сега очакваме Сръбската църква да даде автокефалия на Македонската църква. Така и църквата в Украйна очакваше да получи автокефалия от Московската патриаршия, която не биваше да й я отказва.

Понеже Московската патриаршия я отказваше, Константинополската църква, която е майка на всички нас, призна едностранно Украинската православна църква. След което Московската патриаршия се разсърди и с поредица свои действия започна да смущава православния свят. Първоначално Руската Църква обяви схизмата и прекрати евхаристийното и канонично общение с Вселенската и Александрийската Патриаршии, а така също и с Гръцката и Кипърската Архиепископии. Като последното действие беше провъзгласяването на руска екзархия в Африка, в диоцеза на древната Александрийска патриаршия, създадена от самият апостол и евангелист Марк.

Руската патриаршия навлезе в диоцеза на Александрийската и тръгна да отцепва част от нея,

защото Александрийската патриаршия била подкрепила Константинополската, признавайки автокефалната Украинска православна църква. Няколко месеца след тези последни събития войната започна. Русия тръгна да отцепва част от Украйна. Виждате ли връзката, която аз виждам? Или само аз си мисля, че когато започне да страда Св. Христова Църква светските несгоди и страдания следват като по поръчка?

Очевидно чашата преля. Очевидно се натрупаха толкова грехове, че Бог вдигна ръце и допусна всичко това да се случи, за да видят всички докъде могат да доведат гордостта и заслепението. А също така докъде може да доведе поставянето на църквата в зависимост от целите на светските управници и превръщането й в тяхна функция. Което е друг, огромен грях. Православната църква носи отговорност единствено пред Иисус Христос и трябва да свидетелства само и единствено Неговата Истина. Тя не може да носи отговорност и не може да обслужва никой светски властник, не може да става инструмент за постигане на политически и геополитически цели, и не може да проповядва друга истина. Изглежда и това беше забравено, и сега тези, които са го забравили, за съжаление, плащат и ще плащат сурова цена, докато не си го припомнят. Аз, вярвайте ми съм виждал и изпитвал това и мога да свидетелствам от първо лице – всеки, който се е обрекъл на Църквата и е нарушил нейно правило, започва да страда, докато не се поправи. Този принцип действа неумолимо и непоколебимо.