Изгонването на монасите от Киево-Печерската лавра, освен всичко друго, има и чисто човешки измерения. За всеки монах манастирът е повече от роден дом - неслучайно след пострижението е прието да се казва: "където са космите, там да са и костите". По никакъв начин не бива да омаловажаваме личната трагедия, която сега преживява всеки един от тези 220 души, прекарали по-голямата част от съзнателния си живот зад стените на Лаврата в послушание, пост, молитва и труд.
Подобна е била участта и на монасите-патриаршисти от Бачковската света обител, които през 1906 г. е трябвало да напуснат ( = са били изгонени), за да премине манастирът към Екзархията (тогава схизматична, непризната от нито една поместна църква) и в него да се настани ново монашеско братство.
Както виждаме,
няма нищо ново под слънцето
Всъщност има. И то ми направи много неприятно впечатление.
Основният упрек, основание и на практика оправдание за репресиите спрямо УПЦ, и в частност спрямо монасите от Лаврата, е твърдението, че те са свързани с Московската патриаршия, която благославя руската агресия в Украйна, жертви на която са хиляди невинни хора, вкл. деца. Стотици деца бяха убити от руските бомби, а хиляди - отвлечени в чуждата държава. Съвсем разбираема е болката на украинското общество в този момент, както и неговата нетърпимост към всичко "московско".
И тук се явяват едни "състрадалци" на монасите от Киево-Печерската лавра, които с такъв свещен гняв и патос громят "киевския режим" и "укронацистите", че все едно слушаме пропагандистите по първи канал на руската телевизия.
Своят глас "в подкрепа на братството" въздигат хора, вкл. сановити, които без срам открито подкрепят путинската агресия, или търсят вината еднакво у агресора и жертвата на агресията...
За по-несхватливите ще го напиша:
...с което доказват и оправдават твърденията на противниците на УПЦ, че тя е "прокремълска", а братството на лаврата - "московски попове"!
Някои може би го правят от глупост.
Но други - от нечувана низост и подлост: само и само да има храна за пропагандата, оправдаваща войната. За тях политическата целесъобразност е най-важна: да уязвят "врага" за всяка една грешка, която той допуска.
Ако това е с цената на страданията и кръвта (както в Ивано-Франкивск) на тези, за които уж много ни боли...
..."какво пък, толкова по-добре"?!
На това ли ни учи Евангелието?