Боян Радойков*
Суверенитетът на една нация е начинът на съществуване на хора, които споделят загриженост за общите си интереси. Но тъй като общият интерес рядко се зачита, надделяват частните интереси. Суверенитетът на народа остава политическа фикция, ако общият интерес не намери израз в публичните и административните институции, и по-специално в институцията на правителството.
Тази институционализация сама по себе си е колкото решение, толкова и проблем, тъй като общият интерес често се изземва в полза на тези, които го установяват и го превръщат в частен. Без солидни институции крехкият обществен интерес не може да просъществува като незаменима основа за усилията на народа да укрепи своето благосъстояние и просперитет.
Това се отнася до основните принципи на управление на национално равнище. За Европа тези съображения са в система за умножение и най-вече за деление на 27 различни становища и то в ситуация на безпрецедентна от създаването на ЕС до днес военна и политическа криза.
Шокът от руската инвазия бе пълен, а елитите се оказаха неподготвени да се справят с нея. Изгубени в своята неопитност, те позволиха на настъпващите сътресения да ги залеят и закотвят. И ако елитите са объркани, обикновените хора губят ориентир в тези внезапни исторически събития,
които събудиха Европа с гръм и трясък от комфортната и умствена дрямка.
Освен това, информацията от фронта внася допълнителен смут в първоначалните заблуди. Що за война е тази, в която нападнатата страна предлага помощ на европейците, които би трябвало да я защитават ?! В четвъртък, президентът Зеленски обявява, че страната му се готви да увеличи доставките си на електроенергия за Европейския съюз през Румъния, "за да компенсира частично спирането на руския газ". В петък Москва и Киев се договарят в Турция да възобновят износа на зърно след като повече от 20 милиона тона бяха блокирани в черноморските пристанища.
Осмислянето на тази нелогично асиметрична война си е предизвикателство.
Но има поне три сигурни неща.
Първо, цената за Украйна ще бъде огромна, с човешки жертви и икономически разрушения, които днес е трудно да се изчислят. Второ, цената, която ще плати Русия, също ще бъде висока. Маргинализирана и постепенно изключена от основните международни механизми, тя е в плен на изкушението за танц с призраците на миналото, онагледени с примирение към тоталната власт и националистическата идеология, която е едновременно имперска и религиозна, както и с параноята от едно враждебно обкръжение, която я обрича на осакатена имперска съдба като световна сила от втора ръка. На трето място, това е бумеранговият ефект за Европа от всичките нейни политически колебания и икономически санкции, които не са последвани от военни мерки, които биха могли да доведат до прекратяване на конфликта. Западняците внезапно откриха пределите на тяхната солидарност и единство. Войната в Украйна осветли провала на европейските илюзии за вечен мир, основан на отворени пазари, свободна търговия и индивидуален и колективен просперитет.
Да управляваш предполага да предвиждаш и от тази гледна точка
провалът на европейците е пълен.
Горещите въпроси, които остават пред тях, се отнасят до възстановяването на икономическия растеж, мястото на Европа в глобалните властови съотношения, ефикасността на нейната институционална структура, гаранциите за нейната сигурност, които ще трябва да бъдат предефинирани, и преди всичко условията за съвместно съществуване с Русия, която, независимо дали е настроена агресивно или миролюбиво, винаги ще остане в непосредствена близост до тях.
И така, европейците в състояние на война ли са или не? Да, ако се вярва на медиите, и не, защото да доставяш оръжие и да подкрепяш един от противниците е намеса в конфликта, която не води до категорична развръзка, нито до окончателно решение. Защото да воюваш означава да приемеш съгражданите ти да умират в името на войната, а никой европейски лидер не е готов дори да помисли за това. Ако войната е продължение на политиката с други средства, то тя е и нейният край, но винаги е колективен провал за общите интереси и благодатна почва за частните печалби.
*Авторът е бивш международен служител на ООН и доктор по политически науки.