На 11 ноември Сеймът на Латвия окончателно забрани връчването на „Георгиевската лента“ в страната по време на публични прояви. Една от причините да бъде наложена забраната е руската агресия срещу Украйна. В отговор руските медии веднага използваха целия си „антинационалистически“ арсенал от наративи, разпространявайки материали с тези за „нарушение на правата на рускоезичните граждани“, „русофоби“ и „фашисти“ в Украйна и Латвия.
„ Забраната на „Георгиевската лента“ от латвийския Сейм е продължение на яростната политика на русофобия, отчуждение от Русия, дискриминация на руснаците на територията на страната... Руското външно министерство трябва по-активно да се застъпи за сънародниците като се започне с дипломатически мерки до налагане на политически и икономически санкции и наказателно преследване на политиците русофоби", заявява членът на Президентския съвет за развитие на гражданското общество и правата на човека Александър Брод, цитиран от "Baltija.eu".
Основателни ли са критиките на Москва към Латвия или това е пореден опит на Русия да пренаписва историята, използвайки фалшиви наративи, за да прикрие своята експанзионистична политика?
Всички тези твърдения, които се тиражират в прокремълските медии от високопоставени служители, се вписват в класическата концепция за „руския свят“. Това обяснява в коментар за StopFake Яна Примаченко, кандидат на историческите науки, старши научен сътрудник в Института за история на Украйна на Националната академия на науките на Украйна.
Такива ценности като православието, езика и „общата история“ съставляват гръбнака на съвременната идеология и „духовните връзки“ на Русия. Днес съучастниците на руската неоимперска политика по света обаче продължават да са лишени от „свещеното“ – идеологическата опора за оправдаване на агресията на Кремъл. Сред тези „символи“ е и "Георгиевската лента".
В системата от награди по време на Съветския съюз „Георгиевската лента“ отсъства като отличие с „възвишено значение“, като символ на „мъжество“, „миролюбие“ „на борбата с нацизма и русофобските режим“. По време на Втората световна война Сталин връща гвардейските звания и Ордена на славата през 1943 г., който цветово е много близък до стилистика на „Георгиевския кръст“ - особено почитан от простолюдието по време на Руската империя. Тогава този орден е много популярен сред хората, а руските военни се отнасяха към този почетен знак с дълбоко уважение. Същото важи и за носителите на Ордена на славата в Съветския съюз. Но тази награда е толкова популярна сред хората, защото се присъждаше на обикновени войници и на военни, с по-ниски офицерски звания, и се дава единствено на бойното поле, затова има смисъла на свещена награда “, обяснява Примаченко.
Причината да бъде толкова гневен Кремъл, след като Латвия забрани присъждането на този орден е защото именно Русия полага неимоверни усилия да превърне „Георгиевската лента“ не само в символ на руската военна доблест и смелост, но и в маркер за „приятел и враг“ на руския свят.
От 2005 г. Русия постепенно започва да обединява тази символика на Георгиевската лента и Ордена на славата, превръщайки този знак в универсален символ, който съчетава военното минало на Русия и военното минало на СССР, поставяйки в центъра на новата руска история Втората световна война. Не случайно именно 9 май, денят в който е Германия признава своята капитулация според руските историци, се чества като най-големият празник в Русия. Нещо повече – той се превръща в инструмент за разпространение на влиянието на путинова Русия върху постсъветското пространство днес.
В този смисъл към днешните реалности „Георгиевската лента“ губи своето значение на универсален символ, особено след анексирането на Крим и руската агресия в Донбас. Той все повече се превръща в емблема на „русия свят“, на руската агерсия и руската неоколониална политика. Добре е да припомним, че от този орден се отказа Беларус още през 2014-2015, по време на честването на Деня на победата. Той бе забранен и в Узбекистан и Казакстан също през 2014. Почетният знак е забранен със закон и в Украйна през 1917 година. И всеки, който го носи, бива глобяван. С други думи, „Георгиевската лента“ вече няма смисъла на „свещена награда“, не е вече символът на Втората световна война и Деня на победата над нацизма, а единствено знак на руската военна агресия и експанзия.
Затова твърденията на прокремълските медии, че забраната на „Георгиевската лента“ в Латвия е „пренаписване на историята“, „подмяна на ценности“, „преклонение пред нацистката идеология“ са измислени наративи, които се лансират от медиите, близки до властта в Русия, за да опишат всяко едно събитие, което не се вписва в идеологията на Кремъл за „руския свят“. Затова пропутинската пропаганда описва всеки украинец или жител на друга държава, който не говори руски език, вярва, че „обединението на Крим с Русия“ и „гражданската война в Донбас“ реално представляват руската окупация на украински територии и руската агресия в една суверенна държава, като „русофоби“ и „нацисти“.
Повече от очевидно е, че не Латвия, а Кремъл е този, който използва историята, за да развие руския политически наратив с единствената цел – да оправдава собствената си военна експанзия. А концепцията за „руския свят“, разпространяването на руската култура, мантрите за общия руски език, православие и историческа памет са само инструментите за насърчаване на руското влияние в постсъветското пространство, подменяйки историческата истина с пропагандни внушения и манипулации.