На 19 януари украински безпилотен самолет нанася удар по петролна база в град Клинци, в западната Брянска област на Русия, като подпалва четири цистерни с бензин и запалва около 1,6 милиона галона петрол. По-късно същата седмица друг удар подпали петролната рафинерия на „Роснефт“ в Туапсе, руски град на около 965 км от контролираната от Украйна територия. През март украински безпилотни самолети удариха четири руски рафинерии в рамките на два дни. Април започна с атака на украински дрон срещу третата по големина рафинерия в Русия, разположена дълбоко в района на Татарстан, на около 1287 км оттам. Месецът завърши с удари по съоръжения в още два руски града - Смоленск и Рязан.
Общо от октомври насам Украйна е нанесла поне 20 удара по руски рафинерии. Украински служители по сигурността посочват, че целта на атаките е да се прекъснат доставките на гориво за руската армия и да се намалят приходите от износ, които Кремъл използва за финансиране на военните си усилия. До края на март Украйна унищожи около 14% от руския нефтопреработвателен капацитет и принуди руското правителство да въведе шестмесечна забрана за износ на бензин. Един от най-големите производители на петрол в света сега внася бензин.
Но администрацията на Байдън разкритикува атаките. През февруари вицепрезидентът Камала Харис призова украинския президент Володимир Зеленски да се въздържа от атаки срещу руските петролни рафинерии от опасения, че атаките ще повишат световните цени на петрола. В средата на април министърът на отбраната Лойд Остин предупреди сенатската комисия по въоръжените сили, че „атаките могат да имат верижен ефект по отношение на глобалната енергийна ситуация“. Вместо да нанася удари по петролната инфраструктура, Остин заяви пред комисията, че „за Украйна е по-добре да преследва тактически и оперативни цели, които могат да окажат пряко влияние върху текущата борба“.
Критиката на Вашингтон е неуместна: атаките срещу петролни рафинерии няма да имат ефекта върху световните енергийни пазари, от който се опасяват американските служители. Тези удари намаляват способността на Русия да превръща петрола си в използваеми продукти; те не засягат обема на петрола, който тя може да добива или изнася. Всъщност, при по-малък вътрешен капацитет за рафиниране, Русия ще бъде принудена да изнася повече, а не по-малко суров петрол, което ще доведе до понижаване, а не до повишаване на световните цени. Всъщност руските фирми вече започнаха да продават повече нерафиниран петрол в чужбина. Докато те остават ограничени до руските рафинерии, е малко вероятно атаките да повишат цената на петрола за западните потребители.
Въпреки това те все още могат да причинят болка вътре в Русия, където цената на рафинираните петролни продукти, като бензин и дизел, започна да се покачва. С ударите се постигат целите, които западните партньори на Украйна си поставиха, но до голяма степен не успяха да постигнат чрез санкциите и ограничаването на цените на руския петрол: да се намали финансовата и логистичната способност на Русия да води война, като същевременно се ограничат по-широките щети за световната икономика. Киев трябва да печели там, където може, а кампанията за унищожаване на руския нефтопреработвателен капацитет носи ползи за Украйна при ограничен риск.
ЦЕЛЕНАСОЧЕНИ УДАРИ
Досега Украйна концентрира атаките си върху руски петролни рафинерии, а не върху петролни полета или инфраструктура за износ на суров петрол. Това разграничение е важно. След като петролът се извлече от кладенец, той се транспортира по тръбопроводи и друга инфраструктура до рафинерии, където се преработва в продукти, които се разпределят между крайните потребители. През 2023 г. Русия е добивала приблизително 10,1 млн. барела петрол на ден. От тях около 50% са били изнесени за рафинерии в чужбина, а останалите 50% са били рафинирани в страната, като са създадени продукти като бензин, дизел, авиационно гориво и химически суровини. Половината от тези рафинирани продукти се потребяваха в страната, като значителна част от тях се насочваше за захранване на руската военна машина. Русия също така продава рафинирани петролни продукти в чужбина - през 2023 г. страната е отговорна за около 10% от световния износ по море, но повечето западни държави вече са спрели да внасят рафинирано руско гориво. Основните дестинации за руските рафинирани петролни продукти са Турция, Китай и Бразилия, въпреки че Русия продава гориво и на Северна Корея, в нарушение на санкциите на ООН, в замяна на боеприпаси.
Украинските удари нанесоха значителен шамар върху капацитета за рафиниране на Русия, изключвайки до 900 000 барела на ден. Ремонтите ще бъдат бавни и скъпи, отчасти защото рафинериите - където петролът се дестилира на съставните си части - са огромни и сложни съоръжения, чието проектиране и изграждане отнема години, и отчасти защото западните санкции възпрепятстват достъпа на руските фирми до специализирани компоненти.
Капацитетът на Русия за съхранение на нефт е ограничен. Следователно, когато една рафинерия е разрушена или повредена, добитият суров петрол не може просто да бъде складиран за по-късна употреба. Това оставя на руските производители само две възможности: да увеличат износа на суров петрол или да затворят кладенците и да намалят производството.
И двата варианта са болезнени за Москва, но увеличаването на износа е по-малко болезнено от намаляването на добива. Русия може да продава своя петрол само на избрани държави, включително Китай, Индия и Турция, чиито съоръжения са оборудвани за използване на специфичните класове петрол, произвеждани в Русия. По този начин тези държави имат влияние върху Русия, за да купуват на по-ниски от пазарните цени. След като нефтът бъде рафиниран обаче, крайните продукти могат да се продават на международния пазар, което означава, че Русия трябва да плаща пазарна цена, за да задоволи вътрешните си и военни нужди от гориво.
Ако Кремъл избере да затвори кладенците, вместо да увеличи износа, световната цена на петрола наистина ще се повиши - резултатът, който администрацията на Байдън се стреми да избегне. Но в такъв случай Русия ще се изправи пред още по-силно увеличение на цената на рафинираните продукти, само че с по-ниски приходи от износ, които да смекчат удара. Затова не беше изненадващо, когато първият заместник-министър на енергетиката на Русия Павел Сорокин предложи през март, че Москва ще избере първия вариант и ще насочи повече суров петрол за износ.
Данните от последните месеци потвърждават, че, както се очакваше, Русия изнася повече суров петрол, като същевременно износът на рафинирани горива е достигнал почти исторически минимум. През последната седмица на април Москва е изнесла малко над 712 000 тона дизелово гориво и други петролни продукти, което е спад спрямо над 844 000 тона през същата седмица на 2023 г. Месечният износ на суров петрол обаче се е увеличил с 9 на сто от февруари до март, достигайки най-високото си ниво от девет месеца насам и третото най-високо, откакто западните санкции върху руския суров петрол влязоха в сила през декември 2022 г. Ударите не оказаха осезаем ефект върху международните цени на суровия петрол, които останаха стабилни до края на март, когато Русия намали добива си по силата на съществуващо преди това споразумение с ОПЕК.
Западните пазари може и да не са засегнати, но Русия усеща притискането. От началото на украинските атаки производството на дизелово гориво е намаляло с 16%, а на бензин - с 9%. Средната седмична цена на едро на бензина и дизела в Западна Русия се е повишила съответно с 23% и 47% от края на 2023 г. до средата на март. През април цената на бензина достигна шестмесечен връх, като се повиши с повече от 20% от началото на годината. През първата половина на март Русия внесе 3 000 тона гориво от Беларус - в сравнение с нулата през януари - и Кремъл беше принуден да поиска от Казахстан да подготви 100 000 тона бензин за доставка в случай на недостиг.
Досега руските потребители бяха до голяма степен защитени от тези увеличения на цените на едро. Но през последната седмица на април цените на дребно на дизела скочиха с 10 на сто. Това изоставане предполага, че или петролните компании печелят по-малки маржове за сметка на собствениците си олигарси, или че Кремъл е увеличил държавните субсидии за горива, отклонявайки средства, които би могъл да похарчи за войната в Украйна. Според някои доклади руското правителство може също така да обмисли отмяна на ограниченията за използване на нискокачествен бензин, за да предотврати недостиг на гориво - ход, който рискува да повреди двигателите, да натовари допълнително и без това слабия капацитет за поддръжка на военните превозни средства и да направи невалидни гаранциите на автомобилите, произведени в чужбина. Като цяло политическите, икономическите и военните разходи за Кремъл се увеличават, тъй като ударите по петролните рафинерии продължават.
ДОБРА СТРАТЕГИЯ
Кампанията на Украйна работи. Тя причинява болка на руските енергийни пазари и оказва точно такъв натиск върху Москва, за какъвто беше създаден режимът на санкции, ръководен от САЩ (който не успя да постигне достатъчно ефективност).
В първите месеци на войната администрацията на Байдън сформира коалиция от държави, които да наложат икономически санкции на Русия, включително ценови таван на износа на руски суров петрол. Идеята на ограничението на цените беше да се определи достатъчно висока цена, за да може Русия да продължи да изнася петрол, което да помогне за избягване на глобална рецесия, но достатъчно ниска, за да намали приходите от износ на Русия. На практика непоследователното прилагане и мониторинг подкопаха ефективността на ценовата граница: Федералните приходи на Русия достигнаха рекордните 320 млрд. долара през 2023 г. Възможно е също така таванът на цените да е бил определен твърде високо. Неотдавнашна оценка на финландския мозъчен тръст Center for Research on Energy and Clean Air установи, че по-ниска ставка би могла да намали приходите на Русия от износ на петрол с 25% между декември 2022 г. и март 2024 г., без да принуди руските компании да затворят кранчетата. Междувременно корабоплаването в ЕС и Г-7 все още е дълбоко преплетено с руския износ. През март тази година 46% от доставките на руски петрол бяха извършвани с кораби, притежавани или застраховани в страните от Г-7 и ЕС, а някои западни танкери продължиха да транспортират петрол на цени над горната граница.
Украинските удари по руските петролни рафинерии сега правят това, което режимът на санкции не е направил. Без да застрашават световните енергийни доставки или да повишават цените, атаките намаляват руските приходи и ограничават способността на Русия да превръща суровия петрол в горивото, от което се нуждаят танковете и самолетите, за да работят. Докато украинските сили избягват да нанасят удари по петролопроводи или големи терминали за износ на суров петрол, те могат да поддържат този баланс.
Настоящата стратегия е свързана с ограничени рискове. Украинските безпилотни самолети обикновено поразяват целите си през нощта, като причиняват малко, ако изобщо има такива, жертви сред цивилното население. Докато Украйна продължава да преценява потенциалните вреди за невоенните лица всеки път, когато одобрява удар, тя остава от правилната страна на международното право. Прицелването на индустрия, която пряко допринася за руската военна мощ, е разумна военна мярка - такава, която предишни воюващи страни, като Съединените щати, са използвали и преди, включително в неотдавнашните си операции срещу "Ислямска държава".
Украинските удари по руските петролни рафинерии също така изглежда малко вероятно да разширят конфликта. Най-малкото, Русия ще се бори да ескалира в своя полза, като се има предвид дългогодишната ѝ и далеч по-широка кампания за унищожаване на енергийната инфраструктура на Украйна: нейните сили разрушиха украинската петролна рафинерия „Кременчук“ в рамките на няколко седмици след нахлуването през 2022 г., а украинският министър на енергетиката заяви, че руските удари по-рано тази година са засегнали до 80% от конвенционалните топлоелектрически централи в Украйна. Вместо да заплашва с ескалация в отговор на украинските удари, Кремъл е склонен да омаловажава последиците от тях, за да избегне неудобство.
За да запазят рисковете ниски, Съединените щати не трябва нито да помагат на Украйна да продължи с тези атаки, нито дори да ги насърчават публично. Но не трябва и да се опитват да разубедят Киев от този начин на действие. Въпреки неотдавнашното одобрение от Конгреса на САЩ на военна помощ в размер на 61 млрд. долара, Украйна се намира в най-крехката си точка от повече от две години. Ударите по руските рафинерии сами по себе си няма да принудят Москва да капитулира, но те правят войната по-трудна и скъпа за Русия - и така, ако не друго, когато дойде време за преговори, те могат да подтикнат Кремъл да направи отстъпки.
-------------------------------
Майкъл Либрейх, Лаури Миливирта и Сам Уинтър-Леви, анализ за "Форин Афеърс" (БГНЕС)