Николай Слатински
Докато си пишем с мой приятел от Харков, без да се оплаквам, разбира се, и без да се жалвам, естествено, аз му казвам с думи прости какви мерки предприемам, подготвяйки се за една възможно доста тежка зима заради енергийната и в частност газовата криза, резултат от рекета, шантажа, тормоза и изнудването на Империята на злото.
Но – признавам си – споделям това, което виждам и което ме изпълва с обида и негодувание – нарастващите страхове сред широките, така да го кажа, народни български маси, какво ни очаква през зимата.
Изненадан съм, пиша му, даже не толкова от съзнателното насаждане на страхове от част от политиците (какво да искаш от подобни политици – те са си донякъде лъжци, донякъде мерзавци и кога ли не са били – имах възможността да ги видя с очите си преди време), колкото от плашливостта, превръщаща се в естествено състояние на народа ни или поне на по-голямата му половина.
Моят харковски верен приятел (и състудент отпреди повече от 45 години) за известно време се умълча, не ми отговаряше. Реших, че Харков пак го бомбардират.
И ето, едва сега той ми отговори чрез един доста дълъг и разтърсил ме целия монолог:
- Доколкото следя нещата и съдейки по това, което си говорим, вие в България сте се задавили от страхове и лоши очаквания, поддали сте се на много висока степен на тревожност и болезнен песимизъм.
Спокойно, нищо чак пък толкова безнадеждно няма. Обзел ви е страх от самия страх! А това е най-болезненият и парализиращ страх.
И тази зима ще мине и замине. Няма страшно, не ви очакват блокадни дни като в Ленинград...
Може идващата зима да е малко по-сложна за вас, но не повече от това. Нищо повече от това!
Следващата пролет ще си казвате – а ние какво очаквахме, а ние как се плашехме, а ние каква я мислехме, а ние как се бяхме овайкали!
Пак ти казвам - спокойно!
Нас ни обстрелват ежедневно и еженощно, кръглодневно и кръглонощно. Нас ни мародерстват, подпалват, съсипват, разрушават. Нас ни насилват, изнасилват, изтезават, убиват. Нас една варварска държава, с варварски вожд, с варварска идеология, с варварски безучастно обществено мнение иска да ни няма, да ни заровят дълбоко под земята, да не съществуваме, да не живеем изобщо и въобще.
А ние не се предаваме, не се отчайваме, не сме се паникьосали и не си позволяваме и капчица съмнение дали ще оцелеем и дали ще бъдем.
Та вие ли!?
Дяволът не е толкова черен.
Дяволът е всъщност един подъл, мизерен, гаден и страхлив дявол. Той трябва да се срамува от нас, от вас, от нормалните народи, от европейските държави, а не ние да се боим от него и да му се предаваме...
Я се вземете в ръце, стига сте хленчили, престанете да се плашите от сенките си, може ли така да истеризирате – ама какво щяло да бъде като дойде зимата!?
При нас от 24 февруари зимата е дошла и е все зима. И то истинска зима, а не такава, каквато е в главите ви още сега, насред лятото, предстоящата зима като зима.
Братя българи, не ни разочаровайте, вашата страхливост ще бъде нож в гърба на нас, украинците! Ние ще се справим и въпреки вашия нарастващ страх от това, което щяло било да ви очаква. Но вие – вие как ще гледате някой ден децата и внуците си в очите, ако продължавате да вдигате олелия до Бога колко тежки дни ви били очаквали! И, не дай Боже, ако подвиете опашки и паднете на колене, молейки за пощада и газ чудовището от Кремъл.
Не сте ли си помисляли, че на фона на онова, което ние в Украйна изпитваме, подобен на вашия страх може да бъде само едно от двете – или циничен, или подъл? Той не може да бъде нищо друго, освен предателство – колкото към нас, украинците, толкова повече към вас, българите.
Не си го позволявайте, не го допускайте, защото страхът ви ще ви покрие завинаги със срам и ще ви лепне петното на жалки лигльовци и ревльовци, каквито никога не сте били.
Никога – поне досега...