Започне ли зимата, започват и кризите от зимен характер - снегът, студът, наводненията, парното, тока, пътищата. Така е от години, това е
сложният триъгълник власт – природа – народ
Триъгълникът определено е тъпоъгълен, а последните му две страни са непроменени от столетия насам. Променливата е само властта и ъглите, които тя сключва с другите две. Затова винаги е важно с какво правителство посрещаме съответната зима.
Със сегашното правителство ще имаме сериозен проблем в това отношение. То определено прилича на кораб без капитан. Кризата с МВР и протестите на футболните агитки пред стадиона показа, че никой не държи руля. Поведението на премиера в тази криза беше тъжно - смешно. Сутринта каза, че МВР върши добра работата; на обед уволни заместник министъра на МВР; следобед обвини агитките, че са атакували полицаите; вечерта накара министъра да им се извини за полицейското насилие; накрая прочете пред медиите съобщение, че ще определи отношението си към министъра после. Пълно объркване, както се вижда от такова поведение.
Властта по принцип е абстрактно понятие. В съвременните демократични държави тя се материализира чрез институциите, които представляват закона, по който функционира самата държава. На Запад от нас, където обществата имат по-развита политическа култура, институцията е по-важна от човека, който я управлява. И причината е, че законът е над всичко. Той е правило, което и гражданите, и политиците са възпитани да спазват, така че смените във властта никога не са кризи, които се усещат в обществото като драма. Лидерите, които оглавяват институциите, правят фини настройки в тях, но никога не пипат основния механизъм, по който държавите функционират, защото знаят че са там временно, и не са над закона, който цялото общество очаква да бъде спазван.
В Източна Европа, и особено в България, нещата стоят малко по-различно. При нас политическата култура предполага, че институцията е нищо, ако не я
управлява нашият човек
Както се шегуват понякога антрополозите, в България не е важна банката, а твоя братовчед в банката. Българските граждани разпознават властта не по силата на закона или на институциите, а по името на този, който управлява. От него очакват да решава кризите, да чисти пътищата и или да потупва по гърба леко пийнали чичовци, както ще го прави традиционният патриарх, чието семейство е цялата нация. Заради много исторически и манталитетни, а може би и климатични причини, мнозинството граждани у нас не са в състояние да повярват, че законът или институцията, които представляват държавата, може да са по-важни от човека, който държи властта. И тъй като е важен човекът, решаващо е дали той е „наш“ или „ваш“ човек.
В такова общество, съставено от „наши“ и „ваши“, е трудно да се запази единството на властта. Затова при нас си има отработена от много години практика - начело на държавата да стои „народен“ човек. В него трябва да се разпознават и нашите, и вашите. За нация, каквато е нашата - разделена по няколко земетръсни разлома – етнически, религиозен, културен и социален, този тип „народна“ власт е донякъде гаранция за националното единство.
Тази особеност на българското разбиране за държавност не е комплимент, разбира се. Тя обаче е реалност, с която политиците обикновено се съобразяват.
В България, по силата на Конституцията, най-много власт има премиерът. На него се пада задължението да персонифицира властта в държавата пред гражданите. Обаче академик Денков е всичко друго, освен „народен човек“, който може да бъде разпознат от традиционното обществено съзнание като патриарх.
Отгоре на всичкото той не е и автономен в своите решения, както добре се вижда от кризата в МВР. Премиер, който всеки ден напомня за оставката си и непрекъснато плаши да я хвърли на масата, не може да каже „аз съм властта“. А и очевидно не иска да го казва.
Той, естествено, си има мотиви за такова поведение. Битките в самата некоалиция сигурно отслабват неговата решимост да управлява. Вече се знае, че Денков не си е избирал сам министрите, избирали са му ги коалиционните партньори, а той и Габриел последни са научавали, кой ще е начело на едно или друго министерство. Вижда се също, че той не може да назначава и да уволнява никого, дори директора на ДАНС, без външно одобрение. Когато по конституция носиш пълната отговорност за цялата изпълнителна власт, а ръцете ти в управлението са вързани, ти остава само да плашиш с оставка. И той, горкия, само това прави.
В последните 3 години
политическото пространство у нас се разпадна
Вече не се спазват никакви политически правила и закони, политиката е лична битка на партийни лидери, докопали се до кокала, който не искат да изпуснат на никаква цена. Сякаш сме в шоуто „Пълна лудница“: Нинова мрази Ваня Григорова; Кирил Петков заплашва министъра на електронното управление; вътрешният министър се мрази с Кирил Петков; Денков и Румен Радев се заплашват през ДАНС; Делян Добрев епистоларно споделя колко мрази Асен Василев; Пеевски заплашва Атанас Атанасов с разследване на депутати, рушащи държавните институции; а Борисов и Петков си мерят министрите в кабинета и се плашат с арест или с предсрочни избори. Сякаш здравия разум напълно е напуснал политиката. Вероятно по тази причина политолозите откровено признават, че не разбират какво се случва и че политиците нямат нужда от анализатори, а от анализ на истински психиатри.
Засега е ясно едно – зимата идва, снегът вече падна и кризите започнаха. С това слабо, клатушкащо се правителство, трудно ще се оправим, ако тези кризи станат повече, отколкото можем естествено да понесем. Няма на кого да се сърдим обаче, всеки народ си заслужава управниците. Даваме им власт без да им вярваме; те управляват без да си вярват едни на други; а отвън изобщо не вярват, че можем да се управляваме сами.
И така ще я караме, докато се появи
поредният народен човек
Може да е като Борисов, може да е като Румен Радев, а може да е и като Тодор Живков – кой знае! Неведоми са народните пътища, особено когато ги чертаят политици, които имат нужда от медицински грижи.