Ако войната в Украйна бъде прекратена с „налагане на мир“ от страна на САЩ или Европа, руските войници няма просто да се върнат у дома – вероятно ще получат нови задачи от руския Генерален щаб. Това предизвиква опасения сред западните разузнавателни служби, според които Русия бързо може да прехвърли войски към границите на Финландия, Норвегия, балтийските държави и Беларус – на разстояние за директен удар срещу Полша.

Смята се, че Москва вече има планове за подобен сценарий и дори е подготвила военна инфраструктура. Засега тези намерения не се реализират заради войната в Украйна.

Ако Украйна бъде принудена юридически или фактически да приеме окупираните територии, това би било победа за Русия. Подобно на Минските споразумения от 2015 г., това би попречило на Украйна да освободи собствената си територия, казва западен източник.

В такъв случай Русия би могла да изтегли стотици хиляди войници и да ги разположи другаде, без да се страхува от загуба на окупираните територии. Това може да се случи още през септември.

Част от войниците могат да бъдат прехвърлени в Беларус като част от учението „Запад-2025“, което може да има катастрофални последици – подобно на 2021 г., когато Русия използва подобни маневри. Този път потенциални цели може да бъдат Литва или Полша.

В Европа има желание за мир, но се предупреждава, че ако войната продължи, „Запад-2025“ ще си остане само учение. Ако обаче войната приключи при условията на Русия, това може да бъде началото на нова агресия.

Друг западен служител заявява: „Русия възприема слабостта като покана за нови завоевания. След Грузия дойде Крим, после Донбас, после цяла Украйна. Ако Путин усети, че може да запази анексираните територии – веднага ще поеме към следващата цел.“

Германският политик от ХДС Родерих Кизеветер също предупреждава: прекратяването на бойните действия ще донесе траен мир само ако Русия безвъзвратно признае правото на съществуване на Украйна и се откаже от имперските си амбиции. Но според него това е малко вероятно. Той настоява Европа спешно да засили отбранителния си капацитет.

За потенциала на Путин:

Според УНИАН сигурността на Европа е под заплаха заради руската агресия и безразличието на Тръмп. Затова генералният секретар на НАТО Марк Рюте призова страните от Алианса да увеличат разходите си за отбрана, като подчерта, че руската икономика е съсредоточена почти изцяло върху войната.

Reuters съобщава, че заплахите на ЕС за нови санкции може да не сработят. Европейски представители координират действията си със САЩ, но не са уверени, че Тръмп е готов да действа съвместно.

Позицията на Полша относно украинските бежанци:

Полша няма да принуждава украинците да напускат страната, независимо от резултатите от изборите, заявява временно управляващият посолството на Полша в Украйна Пьотр Лукасевич. По думите му няма заплаха за украинските бежанци.

Той подчертава, че преценка за изказванията на кандидатите за президент трябва да се прави според реалните им действия. Въпреки това, социалната система на Полша постоянно се променя, което ще засегне и украинците в страната.

На президентските избори в Полша до балотаж стигат опозиционерът Карол Навроцки и управляващият Рафал Тшасковски. Първият настоява социалните помощи да се предоставят приоритетно на поляци, а вторият предлага орязване на помощи за безработни украинци.

Полша също обвини Русия в намеса в изборите чрез дезинформация и хибридни атаки срещу критичната инфраструктура на страната.