Има съмнения, че Съветът, в който ще работи, има за цел да засилване на контрола над академичните среди в Унгария
Бившият еврокомисар Гюнтер Йотингер защити намерението си да работи в унгарския Национален съвет за научна политика, създаден от премиера Виктор Орбан, пише „Политико“.
От съобщение на Държавен вестник в Будапеша миналата седмица стана ясно, че комисарят, отговарял за разширяването и за бюджета на ЕС, е назначен в органа, съветващ правителството на страната по въпросите на иновациите и изследванията.
Критици твърдят, че Съветът цели да затегне контрола на властите над академичните среди чрез мерки като например орязването на отпусканите пари за учени, противници на Орбан. Правителството обаче твърди, че реформира научния сектор в Унгария, за да стане той по-иновативен.
В същото време Унгария е заплашена от активиране на член 7 и да загуби правото си на грас в Съвета на ЕС. Решението за започване на процедурата бе взето от парламента през септември 2018 г. Причина са опасенията за спазването на върховенството на закона от правителството на Орбан в редица сфери, включително академичната свобода.
Гюнтер Йотингер, който напусна поста си на еврокомисар през есента на 2019 г., потвърди, че иска да заеме поста в Будапеща, след като получи одобрение от ЕК. Според етичния кодекс на Комисията бившитя й членове трябва да искат разрешение да заемат нови постове в първите две години след напускането й. Целта е избягване на конфликт на интереси.
Германецът твърди, че не са му казали, че службата му ще бъде платена. Той допълва, че иска да оформя хода на срещите и да допринесе за дискусиите, за да подпомогне засилването на науката в Унгария.
„Науката, иновациите и изследванията трябва да бъдат предмет на грижа на цяла Европа и съответно трябва да бъдат насърчавани във всяка отделна страна, - коментира доскорошният еврокомисар пред „Политико“. - През последните години често критикувах Европа, че не извършва достатъчно изследвания. Трябва да вложим в тях 3 на сто от нашия БВП, а вместо това сме на 2 процента.“
Ляво ориентираните и „зелените“ евродепутати обаче атакуват Йотингер, че подкрепя амбициите на Орбан да постави науката под контрола на правителството. През последните години се увеличиха обвиненията в липса на академична свобода в Унгария, особено след като Централноевропейският университет (ЦЕУ), финансиран от унгарско-американския милиардер Джордж Сорос, обяви местенето си във Виена поради ограниченията, поставени от властите в Будапеща.
Наскоро Европейската народна партия (ЕНП), в която членува и Йотингер, удължи срока на суспендирането на членството в редиците си на ФИДЕС – партията на Орбан.
Гюнтер Йотингер пък изтъква, че името на Националния съвет за научна политика казва всичко. Според него органа играе ролята на съветник, но не взема никакви решения.
Преди три дни той написал писмо до Еврокомисията и подробно описал в какво ще се състои работата му. Екскомисарят ще бъде съпредседател на Съвета, оглавяван от унгарския министър на иновациите и технологиите Ласло Палкович. Германецът уверява, че ще започне работа едва след като получи одобрението на Брюксел.
Фактор
От съобщение на Държавен вестник в Будапеша миналата седмица стана ясно, че комисарят, отговарял за разширяването и за бюджета на ЕС, е назначен в органа, съветващ правителството на страната по въпросите на иновациите и изследванията.
Критици твърдят, че Съветът цели да затегне контрола на властите над академичните среди чрез мерки като например орязването на отпусканите пари за учени, противници на Орбан. Правителството обаче твърди, че реформира научния сектор в Унгария, за да стане той по-иновативен.
В същото време Унгария е заплашена от активиране на член 7 и да загуби правото си на грас в Съвета на ЕС. Решението за започване на процедурата бе взето от парламента през септември 2018 г. Причина са опасенията за спазването на върховенството на закона от правителството на Орбан в редица сфери, включително академичната свобода.
Гюнтер Йотингер, който напусна поста си на еврокомисар през есента на 2019 г., потвърди, че иска да заеме поста в Будапеща, след като получи одобрение от ЕК. Според етичния кодекс на Комисията бившитя й членове трябва да искат разрешение да заемат нови постове в първите две години след напускането й. Целта е избягване на конфликт на интереси.
Германецът твърди, че не са му казали, че службата му ще бъде платена. Той допълва, че иска да оформя хода на срещите и да допринесе за дискусиите, за да подпомогне засилването на науката в Унгария.
„Науката, иновациите и изследванията трябва да бъдат предмет на грижа на цяла Европа и съответно трябва да бъдат насърчавани във всяка отделна страна, - коментира доскорошният еврокомисар пред „Политико“. - През последните години често критикувах Европа, че не извършва достатъчно изследвания. Трябва да вложим в тях 3 на сто от нашия БВП, а вместо това сме на 2 процента.“
Ляво ориентираните и „зелените“ евродепутати обаче атакуват Йотингер, че подкрепя амбициите на Орбан да постави науката под контрола на правителството. През последните години се увеличиха обвиненията в липса на академична свобода в Унгария, особено след като Централноевропейският университет (ЦЕУ), финансиран от унгарско-американския милиардер Джордж Сорос, обяви местенето си във Виена поради ограниченията, поставени от властите в Будапеща.
Наскоро Европейската народна партия (ЕНП), в която членува и Йотингер, удължи срока на суспендирането на членството в редиците си на ФИДЕС – партията на Орбан.
Гюнтер Йотингер пък изтъква, че името на Националния съвет за научна политика казва всичко. Според него органа играе ролята на съветник, но не взема никакви решения.
Преди три дни той написал писмо до Еврокомисията и подробно описал в какво ще се състои работата му. Екскомисарят ще бъде съпредседател на Съвета, оглавяван от унгарския министър на иновациите и технологиите Ласло Палкович. Германецът уверява, че ще започне работа едва след като получи одобрението на Брюксел.
Още от Свят
Мерц: Украйна трябва да има свой еврокомисар в Брюксел
"Той би бил лицето на Киев в Брюксел, а украински депутати – също засега без право на глас – биха участвали в работата на Европейския парламент“, заяви германският канцлер
Спадът в световната консумация на алкохол продължава
Прогноза: Спад в консумацията на алкохолни напитки в следващото десетилетие
Втори ден на антиимигрантски протести и безредици в Белфаст
Извършителят на жестокото нападение с нощ, което стана поводът за протесите, е Хади Алодид - 30-годишен судански гражданин, който първоначално пребивавал в Париж, след това - в Дъблин, а през 2023 г. преминал нелегално с автобус границата между Република Ирландия и Северна Ирландия