Путин подклажда редица кризи. Не му харесва например, че Европа има единна енергийна политика. Не му харесва и идеята за засилване на енергийното сътрудничество между европейските страни. Освен това той подкрепя екстремистки партии в Европа. Очевидно неговата цел е да финансира онези политически сили, които критикуват ЕС. Например Льо Пен във Франция. Това казва в интервю за "Дойче веле" бившият премиер на Белгия, сега председател на фракцията на либералите в Европарламента Ги Верхофстад.
По думите му руският президент отлично разбира в какво положение се намира в Европа, което до голяма степен обяснява и неговото самочувствие, определя и доста агресивната му политика, особено когато става дума за санкциите, които европейците наложиха на Русия след анексирането на Крим.
„В днешните кризисни времена имаме нужда от единна Европа. Всички 28 страни-членки трябва да излъчват едни и същи послания. В това число и по отношение на Русия. А какво се случва? Някои страни като Италия, например, казват, че трябва да внимаваме със санкциите и да се отнасяме по-снизходително към режима на Путин. Руският президент на свой ред отлично разбира, че 28-те страни-членки са всичко друго, но не и единни. И използва тази ситуация, за да внася разкол между нас. Ето един пример: докато ние решаваме въпроса за санкциите срещу Русия, господин Орбан сключва енергийна сделка с Путин. ЕС би трябвало да има обща външна и отбранителна политика. Защото докато продължават разногласията в ЕС, Путин няма от какво да се страхува“, коментира белгийският политик.
Според него една от причините руският президент да изглежда толкова влиятелен и силен е поради липса на изявен лидер в Европа?
„Проблемът на Европа е в липсата и на лидерство, и на ефикасно работещи институции. Нека не се лъжем: ЕС е една слабо обединена конфедерация от 28 страни. За да приемем нещо, имаме нужда от единодушното решение на всички 28 страни-членки. В съвременния свят тази формула не функционира. Ние винаги закъсняваме, правим твърде малко или твърде късно. Европа трябва да е не конфедерация, а федерация със силно правителство под контрола на парламента“ категоричен е Ги Верхофстад.
