Изборът на нов тип боен самолет олицетворява геополитическата ориентация на една държава. Това каза в интервю за „Фокус“ бившият министър на отбраната Николай Свинаров, с което индиректно посочи, че правилният избор са Ф-16. Tой посочи, че основната причина изборът на нов тип боен самолет да се забави във времето е финансова. 

„Не са без значение и политическите конюнктури през годините. Нека да напомним, че след 2005 г. (след приемането ни в НАТО), бюджетът за отбрана намаляваше през годините като процент от БВП. Като нямаш средства за модернизация, няма как да я направиш. Повече от десет години – след 2008 г., бюджетът за отбрана се равняваше на необходимите средства за издръжка“, заяви той и посочи, че не е имало средства за значителни капиталови разходи. 

Според него невъзможната комбинация между дейността на специалистите в областта и неизбежните политически критерии са подводните камъни при избора на нови изтребители. 

На въпрос икономически, политически или експертен трябва да бъде изборът, Свинаров посочи, че вече е станало дума за комбинация от критерии. 

„Какво означава политическият критерий – като си купиш бойни кораби от Белгия или хеликоптери - транспортни и/или бойни, от европейска компания, а твърдиш, че в рамките на НАТО САЩ са ти стратегически партньор, то винаги е добре да наричаш икономическия критерий – политически. Няма да напомням стари максими кое на кое е концентриран израз“, аргументира се бившият военен министър. 

Свинаров посочи, че изборът на нов боен самолет олицетворява геополитическата ориентация на една държава и я обвързва със съюзнически взаимозависимости. 

„В България не без основание вече повече от 15 години говорим за „съвместимост“ и изпълнение на целите за партньорство. Друг е въпросът какво става със „съюзите“ – имам предвид НАТО и ЕС“, каза още той. 

Във връзка с предложението на правителството за промяна на параметрите на плана за инвестиционен разход за придобиването на нов тип боен самолет, които бяха приети от Народното събрание, Свинаров посочи, че подобни стратегически цели не могат да се решат едностранно от държавата-поръчител. 

„Изпълнителната власт има нужда от търговска свобода. Ако не ни харесва изпълнителната власт, в Конституцията пише как да я сменим“, каза още той. По думите му изборът за нов изтребител не е предрешен, но са необходими сериозни усилия и като лобиране, и като преговорен подход за успеха. 

„Най-добрият избор за армията е да има надеждни средства, възможности и специално оборудване, за да я има и да изпълнява задачите си. Ако отбраната и сигурността не ни е приоритет, няма как да стане. Трудно в бедна държава се вземат политически решения за модернизация на армията“, каза още той. 

На въпрос докога можем да разчитаме на МиГ-29 и Су-25, той отговори: „Докато имаме нови възможности – три години, пет години, а за Су-25 - и повече“.