Въпросите около мистерията „Петрохан“ пуснаха от кутията на Пандора темата "секти".

Една жена прекарва години в затворена религиозна общност. Нужно ѝ е почти цял живот, за да се откъсне. Та застана пред екип на bTV – анонимно, без лице, с чувал на главата … с надежда да предупреди други.

Как се привличат хората, как се държат под контрол и каква е цената?

Ивана – не е истинското ѝ име – казва, че мълчанието не е решение. Историята ѝ започва още през 90-те с уж безобидна покана в пощенската кутия.

„Бях на 30 години. Не подозирах, че това ще ме отведе там, където много хора влизат във води, в които не могат да плуват“, разказва тя.

Срещите изглеждат невинни – „образователни“, „духовни“, с бележки и пълна зала. Курсът се нарича „Основни учения на Библията“. Постепенно ангажиментите растат. Появяват се задачи, отговорности, „мисия“.

„Казаха ми, че съм благовестител. Че Бог ме е избрал. Че това е най-важната ми задача и ще получа награда – вечен живот“, спомня си Ивана.

По това време е студентка, но организацията бавно изтласква всичко останало – работа, приятели, семейство.

„Обработваха ни постоянно – че спасяваме хора, че това е смисълът на живота ни. Така става вербовката. Не осъзнаваш, че попадаш в лапите на религиозна престъпност“, казва тя.

Следват пари и пълен контрол. Дарения – задължителни. Десятък – всеки месец. Допълнително – за книги, уроци, материали.

„Обсебваха ти времето, мислите, живота. Ако не даваш – си прокълнат. Знам за хора, които са прехвърляли жилищата си на сектата“, твърди Ивана.

Основният механизъм е емоционалният натиск.

„Най-силните чувства за внушение са любовта и страхът. Любов към Бога и страх от него. Само че зад думата ‘Бог’ стои лидерът“, казва тя.

Апокалипсисът е постоянна заплаха – край на света, антихрист, второ пришествие. „Скоро“, винаги „съвсем скоро“.

Вербовката минава през курсове и през семейството. Всеки е длъжен да привлича близките си. Натискат се най-чувствителните човешки бутони.

Има и деца. Много.

„Дъщеря ми беше на 7, когато влязох. Изкара 11 години вътре с мен. Имаше детски уроци“, казва Ивана.

Целта, според нея, е ясна: пари, имоти и безплатен труд.

„Ако не вербува – организацията умира. Всички са лъгани с обещания. Гуруто казва как да живееш, а ти се подчиняваш“, разказва тя.

Правилата стават тотални – как да се обличаш, какво да ядеш, какво да мислиш. Пълна преданост. При опит за напускане – страх и заплахи.

„Казваха ни, че ако си тръгнем, Сатаната ще е по петите ни и ще ни съсипе“, допълва тя.

Образованието ѝ помага да осъзнае, че е част от престъпна схема. Изолацията я хвърля в депресия. Започва бавен, болезнен път навън.

„Открих, че хора, които помагат за депрограмиране, са заплашвани. Има и смъртни случаи. Аз също бях заплашвана“, казва Ивана.

Днес тя помага на други да разпознаят предупредителните знаци: религиозен жаргон, страх от „божие проклятие“, забрана на социален живот, изолация.

Особено опасни са религиозните текстове – използвани избирателно.

„Изречения се късат от контекста. Шахматно четене. Така винаги чуваш не какво е искал да каже авторът, а какво иска да внуши обработчикът“, обяснява тя.

Години след като напуска общността, Ивана все още се възстановява. Страхът не е изчезнал. Но надеждата остава – че нейният опит може да помогне на други да разпознаят капана навреме.