Никулина Мойка усеща тежестта на историята, когато бута ръждясалата желязна порта на бившия комунистически затвор в Жилава, където е била задържана като тийнейджърка.

Според Института за разследване на комунистическите престъпления в Румъния Жилава е един от 44-те затвора и 72-те лагера за принудителен труд, създадени по време на комунистическия режим в Румъния (1945-1989 г.), в които са репресирани над 150 000 политически затворници.

Въпреки че някои от тях все още функционират като затвори, много от сградите са разрушени или безстопанствени.

"Жалко е, защото Жилава е място, където може да се покаже истината за комунистическия период. Начинът, по който затворниците са били измъчвани, държани в такива мизерни условия, храната, студът", каза пред АФП Мойка, която сега е на 80 години.

От години тя се бори за превръщането на Жилава в музей, преди обектът да се влоши още повече и да изпадне в забвение.

"Във всяка страна, в която отидете, могат да се посетят такива места. Ние ги оставяме да се разпадат", добави Мойка, която оглавява Румънската асоциация на бившите политически затворници.

След години протакане румънското правителство наскоро съживи плановете си за включване на пет бивши комунистически затвора в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Затворени в дупка

Първоначално построена като отбранителна крепост около столицата Букурещ в края на XIX в., по-късно Жилава е превърната в затвор и става един от най-прочутите претъпкани центрове за политически затворници между 1948 и 1964 г.

Жертвите са държани в тъмни и влажни килии на дълбочина до 10 метра под земята.

"Чувствах се като в дупка", казва Моика и си спомня за Бъдни вечер, когато на 16 години пристига в Жилава под проливен дъжд: "Мислех, че тези момчета ще ме застрелят."

Осъдена през 1959 г. за присъединяване към антикомунистическа организация, Мойка прекарва пет години зад решетките, включително няколко месеца в Жилава, на около 10 км от Букурещ.

Досега само два бивши комунистически затвора в Румъния са превърнати в музеи с помощта на частни средства.

Единият от тях е Питещ, на два часа път с кола от Букурещ и един от петте предложени обекта.

Ако те станат обекти на ЮНЕСКО, "никой не може да оспори значението на тези места", обясни 34-годишната Мария Аксинте, която инициира създаването на музея на затвора в Питещ през 2014 г.

Стотици висящи от тавана снимки са трайно свидетелство за изтезанията на повече от 600 ученици. Някои от тях по-късно са принудени сами да станат мъчители.

От миналата година затворът в Питещ е обявен за исторически паметник и всяка година го посещават около 10 000 души.

Развълнуван от факта, че правителството най-накрая е съживило плановете си за подаване на кандидатура за ЮНЕСКО, Аксинте все пак критикува държавата за "липсата на интерес и разбиране за това, което е заложено на карта.

Носталгия по комунизма

В интервю за АФП министърът на културата на Румъния Ралука Туркан обвини предшествениците си, че са пренебрегвали миналото твърде дълго, и обеща да представи предложението на страната за ЮНЕСКО до края на годината.

Тя заяви, че страната има "морален дълг" и "задължение" да запознае бъдещите поколения с болезнените аспекти на историята на Румъния, за да не се повтарят грешките от миналото.

Носталгията по комунизма се засилва в Румъния на фона на продължаващата криза на разходите за живот.

В неотдавнашно проучване, проведено сред 1100 румънци, почти половината (48,1%) отговарят, че комунистическият режим е бил "добър за страната", което е с три процентни пункта повече в сравнение с преди 10 години.

Десетки румънци продължават да празнуват и рождения ден на комунистическия диктатор Николае Чаушеску.

По време на периодичните си беседи за комунизма в местните гимназии, обясни Мойка, учениците понякога ѝ разправят: "Мама казваше, че при комунизма животът е бил по-добър".

"Идете да попитате дядо си", отговаря Мойка и им припомня за "проклетата килия" в Жилава, която все още търси при всяко посещение.

И до днес жената изпитва желание да си вземе душ, след като напусне бившия затвор. /БГНЕС