Бившият военен министър Николай Цонев окончателно осъди прокуратурата да му плати 100 000 лева обезщетение за моралните вреди, които е претърпял покрай показния арест и делото за подкуп, завършило преди 3 години с окончателното му оправдаване, съобщи "Лекс".

Това стана ясно, след като Върховният касационен съд (ВКС) отказа да допусне до касационно обжалване решението на Софийския апелативен съд (САС), с което през март обезщетението му беше увеличено. Преди това Софийският градски съд беше оценил вредите, нанесени на Цонев, на 50 000 лева.

От решението на САС не останаха доволни нито Цонев, нито прокуратурата. Искът му беше за 200 000 лева и той искаше ВКС да го уважи изцяло, докато пред втората инстанция прокуратурата беше съгласна, че обезщетение му се дължи, но то не трябва да е над 10 000 лева. Според прокуратурата в решението на САС няма мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди на Цонев.

Страните са представили пред ВКС и аналогични, според тях, решения на съда, с които по други дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, на пострадалите са присъждани по-високи и по-ниски обезщетения от 100 000 лева.

На 1 април 2010-а година маскирани полицаи нахлуват във ВМА и арестуват показно бившия военен министър Николай Цонев. Кадрите са разпространени от МВР до всички медии. А на тях се чува гласът на тогавашния зам.-градски прокурор Роман Василев, който нарича Цонев „абсолютен престъпник”:

Николай Цонев, Петър Сантиров и Тенчо Попов бяха обвинени за подкуп и окончателно оправдани през 2015-а година. В решението на ВКС делото бе определено като „емблематичен пример за провокация към подкуп”.На първа инстанция по делото за обезщетение Софийският градски съд присъди 50 хил. лева на Цонев. Втората инстанция обаче увеличи обезщетението двойно, а самият Цонев пък искаше 200 хил. лева от прокуратурата.

Крайният извод на Апелативния съд, с който се съгласява и ВКС е, че причинените вреди на Цонев са значително по-големи от обичайните по други такива дела. Мотивите – показният унизителен арест, разпространяването на записа до медиите. Впоследствие Цонев стоя повече от два месеца в ареста, бил е подслушван и следен чрез СРС-та, а делото му е продължило повече от 5 години. Процесът дори е отбелязан в доклада на Европейската комисия за напредъка на България в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията, добавя съдът.  

На Цонев са присъдени още близо 9000 лева за адвокатски разноски, както и обезщетение за лихвата, която е можел да получи върху паричната гаранция, платена след ареста му. Това е и последното от делата, които той водеше срещу прокуратурата. През годините той беше подсъдим и оправдан в още 3 процеса, от които получи 70 хил. лева обезщетение.

Другите двама подсъдими по делото също получиха солидни обезщетения. Финансистът Тенчо Попов осъди държавата да му плати 14 хил. евро в Страсбург. Съдията Петър Сантиров пък получи 200 хил. лева обезщетение на втора инстанция и още чака окончателното решение на ВКС.
За поведението си по време на акцията Роман Василев получи порицание от Висшия съдебен съвет. През 2014-а година той напусна съдебната система.