Министър–председателят на България проф. Георги Близнашки, дипломати, приятели от побратимените градове от Турция, Унгария и Македония, кметове на български общини ще бъдат официални гости на празника на Добрич – 25 септември. В тържествените прояви, посветени на 74–та годишнина от възвръщането на Южна Добруджа в пределите на България ще се включат Генералният консул на Република Турция в Бургас Ниязи Акйол и вице – консулът на Руската Федерация във Варна Галина Петровская.

Богатата програма за празника започва в 9.00 часа на мемориалния комплекс Военно гробище с панихида, военен ритуал и общоградско поклонение в памет на загиналите за свободата на Южна Добруджа. От 9.00 до 10.00 часа ще бъдат положени цветя и венци на паметниците на Хан Аспарух, Добротица, Хайдут Пею, Васил Левски, Стефан Караджа, Христо Ботев, Захари Стоянов, барелефа на цар Борис ІІІ, паметните плочи на ген. Иван Колев, ген. Тодор Кантарджиев, Христо Стефанов, полк. Дрангов, кап. Димитър Списаревски и на загиналите добруджанци за свободата на родния край.

В 10.30 часа в Зала "Добрич" ще се проведе тържествено заседание на Общински съвет.

Днес е празникът на Добрич - на днешния ден градът празнува възвръщането си към България. По силата на Крайовската спогодба на 25 септември 1940 г. градът е освободен от румънска окупация.

След почти четвъртвековно румънско владичество Южна Добруджа е върната отново в пределите на Отечеството. През 1396 г. султан Баязид І разгромява кръстоносната армия на унгарския крал Сигизмунд в Битката при Никопол.

Пред заплахата от османска експанзия унгарският владетел организира кръстоносен поход, в който участват унгарски, френски, бургундски и германски рицари. Към неговата армия се присъединяват и войските на влашкия воевода Мирчо Стари.

Събралата се в унгарската столица Буда кръстоносна войска пристига под стените на Никопол, където я очаква армията на Баязид І, в която са включени и отрядите на сръбския владетел Стефан Лазаревич. Кръстоносците са разбити.

1869 г. в румънския град Браила е създадено Българското книжовно дружество (БКД), трансформирало се по-късно в Българска академия на науките (БАН).

1915 г. - в хода на Първата световна война за главнокомандващ армията е назначен ген. Никола Жеков, а за началник-щаб ген. Константин Жостов.

През 1918 г. на 25 септември са помилвани осъдените по Деклозиеровата афера, а на 14 ноември 1919 г. Главният военнокасационен съд отменя присъдите им. По тази афера на 21 октомври 1916 г. са осъдени на 8 до 10 г. затвор 14 души – депутати от БЗНС и Народнолибералната партия на Никола Генадиев, видни политически и стопански дейци.

Деклозиерова афера е опит на Англия и Франция да спечелят на своя страна България в избухналия през лятото на 1914г. световен военен конфликт чрез незаконна търговска сделка, изгодна за част от търговските и политическите кръгове у нас. 1918 г. - в София се провежда спешно събрание на правителството във връзка с избухването на Войнишкото въстание.

Кабинетът преодолява съпротивата на царя и на генералите и решава да поиска примирие със съглашенските държави. Назначена е делегация начело с Андрей Ляпчев и ген. Иван Луков за сключване на примирието. Царят заплашва с уволнение кабинета и замисля отбранителна линия по Стара планина.

На същото събрание правителството взема решение да освободи от затвора земеделските водачи Александър Стамболийски и Райко Даскалов и с група народни представители да ги изпрати при въстаналите войници да ги убедят да се върнат на фронта.