Огнян Минчев

Неприятно, но не унивайте! Преживявал съм го многократно - от 36 години насам. Изборното поражение - поражението не на "твоята" партия, а поражението на твоята представа за добро и зло в политическия избор и в очакваното бъдеще. Тържеството на противниците. Превъртането на страната на победителите на дежурния лаладжийски слугинаж - още тази вечер, "сию минуту". (Д-р Тони Филипов казваше в такива случаи - "Колегата Х толкова бързо се завъртя на 180 градуса, че си целуна задника..."). 

Трескавите опити на оптимистите сред победените да намерят нещо положително в купчината лоши новини от изборния ден. Назидателните обяснения на победилите коментатори защо победените съвсем логично са изгубили играта. Обвинителните пледоарии на по-нахалните "интерпретатори" сред победените - "Аз като ви казвах, не ме послушахте". Този карнавал е като всеки друг - панаир на суетите... 

Важното започва от днес

 Имаш два възможни избора. Първият - уморен си и повече не желаеш да се занимаваш. Няма смисъл - опитите да се вчовечим се вписват изцяло в мита за Сизиф... Вторият - да осмислиш поражението, да осъзнаеш предателствата - големи и малки, продължаващи своите пируети около теб и да продължиш по пътя, който смяташ за правилен. Не непременно успешен - за правилен, защото не искаш да вървиш по чужди пътища. 

Повечето от нас са самотници в своя граждански живот. Затова и най-често броим поражения. Но това все някога трябва да свърши. Дори и Сизиф има шанс да му се изтърка камъка, докато го бута нагоре по баира и докато го гони надолу по стръмното...