Андреас Нол, Дойче веле

Ще се състави ли правителство на крайнодесния "Национален сбор" във Франция или президентът Макрон има опции да поеме всичко в свои ръце? Какви са възможностите пред Франция? Най-важните въпроси и отговори.

На първия тур от предсрочните парламентарни избори във Франция крайнодесният „Национален сбор“ получи най-голямата част от гласовете. Окончателното разпределение на местата в Националното събрание ще стане ясно след втория тур, който ще се състои на 7 юли. Какво означава това за управлението на републиката? Ето най-важните въпроси и отговори.

Кого ще назначи Макрон за премиер след изборите?

Френската конституция не налага ограничения на президента при избора и назначаването на премиер – но все пак той трябва да има предвид съотношението на силите в парламента. Ако на премиера му липсва парламентарна подкрепа, Националното събрание може да му гласува недоверие, след което правителството трябва да внесе оставката си при президента.

Ако „Националният сбор“ получи мнозинство в Националното събрание, президентът Макрон ще трябва да назначи за премиер партийния лидер Жордан Бардела. Алтернатива няма, посочва експертът по Франция Ханс Щарк от Сорбоната. „Макрон е много отслабен – той няма много възможности.“

28-годишният Бардела обаче обявява, че само при абсолютно мнозинство в парламента ще поеме отговорността за управлението – в противен случай не би могъл да реализира политическата си програма. С назначаването на Бардела за премиер Франция би влязла в четвъртата „кохабитация“ (съжителство на различни политически сили в управлението – б.ред.) в историята си.

Как функционира „кохабитацията“?

Когато президентът и премиерът са от различни политически лагери, изпълнителната власт във Франция е разделена. При „кохабитацията“ президентът е принуден (за доброто на страната) да си сътрудничи със сили, които са с различна политическа ориентация от неговата.

Първата „кохабитация“ става факт през 1986 година по време на управлението на социалистическия президент Франсоа Митеран. След изгубените парламентарни избори той назначава за премиер най-напред голиста Жак Ширак, а седем години по-късно и съпартиеца му Едуар Баладюр.

От 1997 до 2022 година пък премиерът-социалист Лионел Жоспен работи под управлението на консервативния президент Жак Ширак. Разделението на властта между два различни политически лагера обичайно води до големи търкания. А процесите на взимане на решения често се усложняват и забавят. Успешното „кохабитационно“ управление зависи в най-голяма степен от това до каква степен могат да си сътрудничат премиерът и президентът.

Колко тежи гласът на правителството при „кохабитация“?

При „кохабитация“ някои от функциите на президента временно се прехвърлят на министър-председателя. Тоест - не Макрон, а новият премиер ще определя вече основната политическа линия. Във вътрешната политика правителството ще има големи пълномощия, докато във външната и в политиката за сигурност то ще си дели властта с президента, който отговаря за международните отношения.

Преди първия тур на изборите Марин Льо Пен обясни как нейният „Национален сбор“ си представя разделението на властта: „За президента титлата върховен главнокомандващ на въоръжените сили е почетна, тъй като премиерът е този, който дърпа конците“. Вътрешнополитическите и икономическите въпроси също могат да доведат до борби за надмощие между президент и премиер, както показа първата „кохабитация“ по времето на Митеран.

На националния празник 14 юли 1986 година президентът публично обяви, че няма да подпише правителствените декрети на Ширак за реприватизация на 65 одържавени банки, застрахователни компании и промишлени предприятия. Без неговия подпис не би могъл да бъде приложен нито един правителствен декрет. Но отказът на Митеран в крайна сметка само забави правителствените намерения, без да ги спре изцяло.

Биха ли могли Макрон и Бардела да работят заедно?

Президентът Макрон отхвърля части от програмата на „Националния сбор“. Анализаторът Ханс Щарк предполага, че крайнодесните могат да се опитат „да натикат Макрон в ъгъла, докато най-накрая си подаде оставката“.

Тоталната блокада на едно правителство на „Националния фронт“ обаче е немислима – на Макрон и Бардела ще им се наложи да правят компромиси. Ако президентът отхвърля проекти на новото правителство, той ще трябва да се аргументира. И е възможно по-често да се обръща към Конституционния съвет за проверка на законите още преди тяхното оповестяване. Така някои от проектите на крайнодясното правителство може да отпадат още на този етап.

Както ще стане, ако крайнодесните не получат абсолютно мнозинството?

Експертът Ханс Щарк смята, че Бардела няма да се отметне от думите си и „Националният фронт“ ще се откаже от сформирането на правителство, ако партията не разполага с абсолютно мнозинство, дори да е най-голямата политическа сила в парламента. Ако и никой друг лагер не успее да състави мнозинство, републиката ще се самоблокира. Но в този случай президентът не би могъл да разпореди ново разпускане на парламента, защото по конституция би трябвало да измине поне една година от последното разпускане на парламента.

Още в началото на юни партиите от президентския лагер в разпуснатия от Макрон парламент разполагаха само с относително мнозинство. Поради което на правителството му се налагаше за важните закони многократно да прибягва към член 49.3 от Конституцията на Франция. Той позволява на кабинета да приема закони и без гласуване в Националното събрание. Но при едно условие – ако в срок от 24 часа не е бил внесен и приет вот на недоверие.

Този член от Конституцията обаче е много оспорван. И не е много вероятно едно ново „кохабитационно“ правителство да иска да управлява още от началото на мандата си с негова помощ. От друга страна Макрон не би могъл да бъде принуден да подаде оставка, но пък не е изключено да бъде съставено независимо експертно правителство.

Каква е вероятността президентът да поеме всичко в свои ръце?

Ако се стигне до блокада в управлението, президентът Еманюел Макрон би могъл да задейства член 16 от френската Конституция. Той му дава извънредни пълномощия при кризисни ситуации в името на стабилността в държавата. При това положение президентът би могъл да издава закони и декрети и без одобрението на парламента. Но експертът Ханс Щарк не вярва, че член 16 е реална опция за Макрон.

„Не мога да си представя, че той би издържал на това цели три години – до следващите президентски избори. По същество това би означавало да се намираме в постоянна криза.“