Правителството на България взе под свой контрол голям нефтопреработвателен завод, принадлежащ на „Лукойл“. Сърбия потенциално може да направи същото с руските активи на своя територия. Тези събития показват как Русия губи влияние във важен регион заради путинското нахлуване в Украйна, пише Bloomberg.

Авторите на публикацията напомнят, че когато миналия месец влязоха в сила санкциите на САЩ срещу руската петролна промишленост, България се изправи пред неотложен проблем. Една от компаниите, върху които бяха наложени санкции – ПАО „Лукойл“ – притежаваше най-големия нефтопреработвателен завод в страната, което е наследство от тесните връзки с Русия.

„Правителството реши да извърши отчуждаване на обекта „Нафтохим“ край Черно море и други активи на „Лукойл“. То лиши акционерите от каквито и да било права и назначи мениджър за преговори по евентуалната му продажба“, се казва в съобщението.

В същото време – отбелязват в Bloomberg – на българския парламент му бяха нужни само 26 секунди, за да отмени 26 години руско владение на НПЗ и да приеме това решение.

„Неочакваният обрат на събитията доведе до най-големия удар върху икономическото влияние на Русия на Балканите през последните десетилетия. Действията на президента Доналд Тръмп срещу руските петролни компании подкопаха самата основа на властта на Кремъл в регион, в който Изтокът и Западът от векове се борят за влияние“, отбелязва публикацията.

Говорейки за ситуацията в друга балканска държава – Сърбия – Bloomberg посочва, че тамошното правителство разглежда възможността за изкупуване на петролно-газовата компания Naftna Industrija Srbije AD чрез поемане на контрол върху руския ѝ собственик ПАО „Газпром“. Президентът Александър Вучич, който се намира в затруднено положение, иска да избегне нейната национализация, но трябва да убеди Вашингтон в намеренията си да се освободи от „Газпром“, за да избегне санкции, способни да навредят на страната му.

Американските санкции срещу РФ

Както съобщихме, в края на миналия месец САЩ за първи път въведоха санкции срещу най-големите петролни компании на Руската федерация – „Роснефт“ и „Лукойл“ – за да намалят приходите на Кремъл от петрол и да принудят Путин да се отнесе сериозно към прекратяването на войната в Украйна.

Освен самите петролни гиганти под санкционен удар попадна и разклонената мрежа на техните дъщерни компании – от Ирак до Германия. Американците дадоха на руснаците няколко седмици да продадат задграничните активи или да спрат работата им за неопределено време.