Днес Великобритания разшири санкционното изключение, позволяващо транзакции с българските операции на „Лукойл“, за да обхване още две дъщерни дружества –„Лукойл-България Бункер“ и „Лукойл Ейвиейшън България“.

Това съобщи британското правителство, цитирано от Ройтерс и БТА. 

Лицензът от 14 ноември, първоначално издаден, за да поддържа работата на рафинерията в Бургас и свързаните с нея бензиностанции след тяхното изземване от руската „Лукойл“, сега обхваща и допълнителните дружества.

Новият документ позволява на фирми и банки да извършват транзакции с четирите дружества, както и с техните дъщерни компании, до февруари 2026 година.  

В средата на миналия месец британските власти обявиха санкции срещу най-големите руски производители на петрол, включително „Лукойл“ и „Роснефт“, заради ролята им във финансирането на инвазията на Москва в Украйна. Малко по-късно подобни санкции въведоха и САЩ. 

Днешният лиценз на британската Служба за прилагане на финансови санкции позволява плащания и икономически ресурси да се прехвърлят към и от българските дружества по съществуващи или нови договори. Той изтича на 14 февруари идната година.  

През октомври Великобритания издаде специален лиценз, позволяващ на бизнеса да работи с две германски дъщерни дружества на санкционираната „Роснефт“, тъй като те са под германски държавен контрол. Подобен лиценз издадоха и САЩ. 

Санкциите на САЩ предизвикаха опасения за доставките на гориво преди зимата в България, където „Лукойл“ управлява рафинерията в Бургас, стотици бензиностанции и съоръжения за съхранение на гориво.  

Междувременно българските законодатели одобриха промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с петрол и петролни продукти, които по-късно бяха обнародвани в Държавен вестник. Измененията бяха  гласувани на 7 ноември на две четения в едно заседание. На 12 ноември президентът Румен Радев наложи вето върху промените, а ден по-късно то беше отхвърлено от парламента със 128 гласа „за", 59 - „против", без „въздържал се".

Така в края на миналата седмица правителството назначи изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) Румен Спецов за особен управител на дружествата на „Лукойл“ след извънредно заседание на Съвета по сигурността, свикано от премиера Росен Желязков. В началото на тази седмица Спецов бе вписан в Търговския регистър (ТР) като особен търговски управител на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД.

Едно от първите му важни решения бе да освободи Евгени Маняхин като председател на Управителния съвет (УС) на „Лукойл Нефтохим Бургас“ и да отнеме правомощията му да представлява дружество. Това стана с решение на Спецов по силата на чл. 27 в, ал. 4 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с петрол и петролни продукти, което той е взел още в първия ден от встъпването си в длъжност като особен търговски управител на четирите дружества от групата „Лукойл“ в България, включително на „Лукойл Нефтохим Бургас“. Решението на Спецов е публикувано в Търговския регистър на Агенцията по вписванията. 

Вчера руската енергийна корпорация обяви, че си запазва правото да потърси съдебна защита на своите "права" и "законни интереси" в България, след като беше назначен особеният търговски управител. „Лукойл“ предприема "всички необходими стъпки за завършване на продажбата на рафинерията, мрежата от бензиностанции и други активи в България на нов собственик и очаква дейността на особения управител да не възпрепятства този процес“, се посочва в изявление на енергийната компания.