БНБ понижи очакванията си за икономически растеж

2.1% ще е ръстът на брутния вътрешен продукт в България през 2024 г. Това сочи Макроикономическата прогноза на БНБ, изготвена през юни.

Ръстът ще се определя от положителния принос на вътрешното търсене, докато нетният износ и изменението на запасите се очаква да имат отрицателен принос. Според Централната банка през 2025 г. икономиката ще се ускори до 3,2%, а след това ще се забави до 2,9% през 2026 г.

БГНЕС припомня, че според прогнозата на БНБ от март т.г. се очакваше ръстът на икономиката за тази година да достигне 2,2%, а догодина да се ускори до 3,4%.

Основните фактори за ревизията в прогнозата за БВП и основните му компоненти са свързани с постъпилите допълнителни отчетни данни за икономическата активност през първото тримесечие на 2024 г. и през периода април – май 2024 г., с отчитането на информация от публикуваната Конвергентна програма на Република България за периода 2024–2027 г.

Според прогнозата на Централната банка ръстът на външното търсене на български стоки и услуги през тази година ще бъде по-нисък спрямо заложеното в макроикономическата прогноза. Това е така, тъй като пазарните участници очакват понижение на годишна база на цените в евро на енергийните стоки на международните пазари през целия прогнозен хоризонт, аргументират се в БНБ. Въпреки това, предвид очакваното повишение на цените на неенергийните суровини през този период, претеглените по значимост за международната търговия на България цени на суровините в евро се очаква да нараснат с около 2,5% през 2024 г. и с темпове в интервала от 2,4% и 3,9% през 2025 г. и 2026 г.

Продължаващо понижаване на краткосрочните лихви в еврозоната през целия прогнозен хоризонт е сред добрите новини в доклада на Банката. Цикълът на затягане на паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2022 г. до 2024 г., както и повишаването на ставката на задължителните минимални резерви на банките до 12%, предприето от БНБ през 2023 г., имат ограничен ефект върху лихвените проценти по депозити и кредити в сектора на домакинствата заради високия приток на привлечени средства, висока ликвидност и силна конкуренция в банковия сектор у нас.

От БНБ прогнозират слабо повишаване на лихвените проценти по новодоговорени срочни депозити, което да продължи главно до края на 2024 г. и да бъде по-ограничено от прогнозираното от март, а през през - да се задържат близо до нивата, достигнати в края на тази година.

Експертите смятат, че годишният растеж на депозитите на неправителствения сектор вероятно ще остане висок в условията на запазващите се предпочитания на домакинствата за спестяване под формата на банкови депозити, но ще се забави до 8,4% в края на тази година и допълнително до 7,6% и 7,5% в края на 2025 г. и 2026 г., в съответствие с прогнозираното забавяне на растежа на заплатите.

Прогнозата за годишната инфлация е тя да се забави до 2.2% в края на 2024 г., а средногодишната инфлация да възлезе на 2.5% през 2024 г. В краткосрочен план

очакваме забавянето на инфлацията да се определя главно от формиралия се базов ефект от високите темпове на нарастване на цените през 2023 г. предимно в групите на услугите и на хранителните продукти, пише още в Доклада на БНБ./ БГНЕС