Петър Илиев, news.bg

Централната ни банка публикува актуализираната си прогноза за икономическото развитие, базирана на данните, публикувани към 25 юни 2021-а. В сравнение с прогнозата, направена въз основа на информацията към първото тримесечие, сегашната дава по високи стойности за ръста на Брутния вътрешен продукт (БВП), но и за инфлацията въз основа на Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ). Очакванията на БНБ са през 2021-а реалният БВП на България да нарасне с 4.1%, през 2022-а - с 4.6%, а през 2023-а - с 3.5 процента. При инфлацията за 2021-а прогнозата е тя да достигне 3.5 процента.

В анализа си Централната банка посочва, че в сравнение с публикуваната макроикономическа прогноза от март 2021 г. текущите очаквания са за по-висок растеж на реалния БВП за всички години от прогнозния хоризонт.

За 2021 г. възходящата ревизия на БВП възлиза на 0.3 процентни пункта и се дължи на по-силен растеж на частното потребление. Ревизията в прогнозата на частното потребление отразява както по-значителния му годишен растеж през първото тримесечие спрямо очакваното в предишната прогноза, така и прогнозирания по-висок размер на реалния разполагаем доход на домакинствата и по-силен растеж на кредита. БНБ уточнява, че фактор, който ограничава възходящата ревизия в БВП през 2021 г., е прогнозата за по-слабо нарастване на инвестициите в основен капитал вследствие почти изцяло на публикувани отчетни данни за сектор "държавно управление" за четвъртото тримесечие на 2020 година.

"Данните показват сравнително по-силно нарастване на инвестициите, финансирани с национални средства през 2020-а, спрямо тези, реализирани по програми на ЕС, което вероятно се дължи на национални инвестиции с еднократен характер, които няма да бъдат повторени в сходен размер през 2021 година", пише в анализа.

Ревизията в посока по-висок растеж на реалния БВП през 2022 г. е в размер на 0.7 процентни пункта и е по линия най-вече на очаквана по-висока инвестиционна активност в страната и по-ограничен спад на правителственото потребление. Ревизията по отношение на инвестициите отразява главно включването в прогнозата на средствата, които България се очаква да усвои по Националния план за възстановяване и устойчивост в съответствие с информацията, представена в Конвергентната програма на Република България (2021-2023 ) от май 2021 година.

Що се отнася до инфлацията БНБ казва, че прогнозата за динамиката на ХИПЦ е ревизирана в посока на увеличение в края на 2021 г. и 2022 г. спрямо предходната макроикономическа прогноза, докато през 2023-а очакваният темп на нарастване на потребителските цени е понижен. Определящо значение за ревизията, направена в прогнозата за 2021-2022 г., имат допусканията за по-силно нарастване на международните цени на петролни продукти и храни през 2021 г. и по-ограничен спад през 2022 г. спрямо допусканията, използвани в прогнозата през март. Подобно на предишната прогноза, допусканията за международните цени на петрола и храните през 2023 г. са за понижение, което обаче в текущата прогноза е с по-голям размер и това е причина за низходящата ревизия на инфлацията при съответните компоненти на ХИПЦ.

Според БНБ рисковете пред реализирането на базисния сценарий на макроикономическата прогноза са свързани предимно с по-слаб растеж на икономическата активност за всички години от прогнозния хоризонт.

За 2021 г. основен риск продължава да бъде разпространението на пандемията от COVID-19 и по-конкретно потенциално ново затягане на ограничителните мерки в света при недостатъчен прогрес в постигането на групов имунитет на глобално ниво или разпространение на варианти на вируса, при които ваксините са по-малко ефикасни. При такъв сценарий перспективите пред търсенето за български стоки и услуги и икономическите нагласи в страната биха се влошили, което ще доведе до поддържане на по-висока норма на предпазни спестявания в икономиката и до отлагане на инвестиционни проекти.

Рискове съществуват и по линия на политическия цикъл в страната, който допълнително би могъл да се отрази в отлагане на инвестиционни разходи от страна на фирмите и правителството. Друг риск пред прогнозата, който може да доведе до по-нисък растеж на икономическата активност в страната, е възможността за по-бавно възстановяване на свързаните с туризъм посещения в страната на чужди граждани при реализиране на по-нисък от заложения в базисния сценарий обем на международните пътувания. В периода 2022-2023 г. основните рискове за по-нисък растеж на реалния БВП спрямо базисния сценарий произтичат от възможното забавено изпълнение на проекти и инвестиционни разходи, финансирани по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост в рамките на Инструмента за възстановяване "Следващо поколение ЕС".

В допълнение съществува несигурност относно общия ефект на финансираните с европейски средства проекти, тъй като евентуална промяна в тяхната структура и изпълнение по години спрямо базисния сценарий би довела до различен растеж на реалния БВП и на потенциалното равнище на производството.

Риск от по-слаб растеж на икономическата активност в средносрочен план представлява и вероятността сектори като хотелиерство и ресторантьорство да се възстановяват с по-бавни темпове от средните за икономиката. Основен риск за евентуално по-голямо нарастване на реалния БВП произтича от възможността за по-силен растеж на частното потребление в периода 2022-2023 г. с оглед на сравнително ниската степен на задлъжнялост на домакинствата в България и натрупаните през 2020 г. предпазни спестявания.

Рисковете пред реализирането на прогнозата за инфлацията се оценяват като балансирани за 2021 г. и като ориентирани предимно към по-голямо нарастване на цените спрямо базисния сценарий в периода 2022-2023 г.