В края на 2024 г. прогнозната инфлация ще възлезе на 1,9% спрямо 5% в края на 2023 г., докато средногодишната инфлация се очаква да бъде 2.5% спрямо 8.6% през 2023 г.

Това показват данните от „Макроикономическата прогноза“ на БНБ, изготвена през ноември 2024 

Основният фактор за забавянето на инфлацията е низходящата динамика на международните цени на петрола и на някои вносни промишлени стоки, посочват от БНБ.

Растежът на реалния БВП на България се очаква да се ускори от 1.9% през 2023 г. до 2.2% през 2024 г. вследствие на по-високия растеж на частното потребление, връщането на износа на стоки към растеж през 2024 г., както и формирането на нисък положителен принос на запасите спрямо отрицателен такъв през 2023 г. Същевременно прогнозираният спад на инвестициите в основен капитал и очакваното ускоряване на растежа на вноса ще ограничават нарастването на икономическата активност през тази година.

 С изчерпването на дезинфлационното влияние на външната среда се очаква инфлацията да се ускори до 2.5% в края на 2025 г. и да възлезе на 2.4% в края на 2026 г., като средногодишната инфлация и през двете години ще остане на ниво 2.4%. Силното частно потребление, в комбинация с прогнозирания растеж на разходите за труд на единица продукция, ще продължат да оказват натиск за повишаване на цените, водейки до формирането на устойчиво висока инфлация при групата на услугите в размер на около 4.0%. Освен това заложените в прогнозата повишавания на регулираните цени и на някои косвени данъци допълнително ще увеличат ценовия натиск в икономиката.

 През 2025 г. и 2026 г. растежът на реалния БВП е прогнозирано да се ускори съответно до 2.7% и 3.4%, като ускорението през 2025 г. ще се дължи главно на очакваното засилване на инвестиционната активност предвид допусканията за изпълнението на проекти, финансирани със средства от ЕС, включително и по Националния план за възстановяване и устойчивост, а това през 2026 г. – на прогнозираното ускоряване на растежа на износа на стоки.

 Прогнозата за инфлацията е ревизирана в посока по-нисък растеж на потребителските цени за всички години от прогнозния хоризонт, което се дължи главно на актуализираните външни допускания за по-ниски цени на петрола, храните и промишлените стоки на международните пазари.

 Прогнозата за растежа на реалния БВП на България е ревизирана в посока малко по-висок темп на нарастване през 2024 г. вследствие на по-висок растеж на частното потребление, както и на положителен принос на запасите спрямо отрицателен принос в предишната прогноза. Същевременно прогнозата за растежа на БВП за 2025 г. е понижена вследствие на прогнозирано по-слабо нарастване на правителственото потребление и на износа на стоки, докато прогнозата за растежа на икономическата активност през 2026 г. е повишена поради очакванията за по-висок растеж на износа на стоки. І БГНЕС