В навечерието на 10 ноември в предаването „На фокус“ по Нова гостува една от най-емблематичните български певици - Богдана Карадочева

Певицата с дрезгавия, топъл глас, който звучи в домовете на поколения българи вече повече от половин век, сподели своята лична история - белязана от таланта, но и от болката, оставена от комунизма.

„На 10 години и половина бях, когато баща ми беше убит в лагер. Те просто са го взели. Мама винаги казваше, че той ходеше със снежно-бели ризи. Как е попаднал в този ад? С часовник, с монограм на ризата. Това е било нещо ужасно“, сподели певицата. 

Баща ѝ е бил търговец на кожи, а след неговата смърт семейството ѝ преживява години на преследване. „Майка ми е получавала писма за изселване. Не можеше да си намери работа. А вторият ѝ съпруг също мина през лагерите“, каза Карадочева.

Тя призна, че е имала късмета да бъде заобиколена от талантливи и добри хора, които са я подкрепяли. „На първо място Вили Казасян, после Генко Генов, който много ме обичаше. А след това – Емил Димитров. Той направи за мен чудеса. Тези мои приятели много ме пазеха властта да не ме погне“, си спомня певицата.

Карадочева помни и деня, в който пада режимът на Тодор Живков. „Отивах на гости, когато някой ми се обади по телефона и каза: „Разбра ли какво става?" Аз не повярвах. Мислехме, че сме обречени завинаги и че никога няма нищо да се промени“, разказа Карадочева.

Днес, 36 години след началото на демокрацията, тя казва, че България вече не е същата. „Беше едно мрачно, тъмно място с уплашени хора. Сега внуците ми правят каквото искат. Даже са малко по-свободни, отколкото трябва“, каза с усмивка се Богдана Карадочева.

„10 ноември дойде за много хора като една надежда и едно спасение. Не само за мен и моето семейство - за много хора“, завърши тя.