След повече от месец на заплашителна реторика и ескалация на ултиматуми от страна на президента на САЩ Доналд Тръмп, кулминирали с неговата заплаха да „върне Иран в каменната ера“ чрез бомбардировки, станаха ясни резултатите. Както пише Bloomberg, американският лидер е успял единствено да върне времето назад с около шест седмици.

„Когато двете страни се срещнат в Исламабад в събота, те ще се сблъскат със същите спорове, които не успяха да бъдат решени по време на преговорите през февруари, предшестващи войната, както и с нови, още по-сериозни проблеми. Ако Тръмп се е надявал, че бомбите му ще накарат Иран да съжалява, че тогава не е приел сделка, изглежда този план се е обърнал срещу него. Техеран е понесъл хиляди жертви, но условията му за мир са станали още по-максималистки от преди“, се посочва в материала.

Сега Иран иска постоянен контрол над Ормузкия проток, премахване на всички първични и вторични санкции, изтегляне на американските войски от региона и финансово обезщетение за загубите, понесени по време на конфликта.

„По някои въпроси се виждат контури на възможен компромис. САЩ могат да се съгласят на определено обогатяване на уран в Иран и разреждане на иранските запаси от уран – същата сделка, която беше на масата през февруари – докато Техеран може да се съгласи на ограничено или условно вдигане на санкциите.

 САЩ могат да заявят, че ще запазят своите бази в Близкия изток, а Иран може да заяви пред основните си съюзници, че е направил тези обекти обременяващи за държавите, които ги приемат“, подчертава Bloomberg.

Въпреки това, според материала, ситуацията с Ормузкия проток е по-трудна. Въпреки че този проток е международен воден път, който формално е отворен за всички, Иран не възнамерява да се отказва от новопридобитото си влияние върху световните енергийни потоци.

„Ако Тръмп не може (или не иска) да отмени контрола на Иран върху този стратегически пункт, може да се наложи да се примири с него — оттук идва и предложението му за „съвместно предприятие“ с Иран за управление на транзита. Високите принципи като свободата на корабоплаване могат бързо да бъдат забравени в процеса на компромиси, особено като се има предвид, че нито една от страните не е участник в Конвенцията на ООН по морско право, която определя основните принципи на морското управление“, се отбелязва в публикацията.

Освен това, ако Техеран не е бил готов да намалява военните си способности по време на относително затишие, след войната това става напълно нереалистично. Затова настояването на Иран примирието да се разшири и към Ливан е сигнал, че той не възнамерява да се отказва от „Хизбула“, която отдавна е „перлата в короната“ на неговата т.нар. „ос на съпротивата“.

„Уверенията, че Ислямската република няма да се стреми към ядрено оръжие или разработване на междуконтинентални ракети, могат да позволят на американския президент да обяви победа на този фронт, но нито едно от тях не означава реални отстъпки, тъй като не са нови. Такива уверения също няма да успокоят арабските страни от Персийския залив или Израел, които остават в обсега на съществуващото конвенционално оръжие на Иран“, смятат от Bloomberg.

Също така пречка може да бъде израелският премиер Бенямин Нетаняху, който не участва в преговорите и заявява, че все още не е постигнал целите си.

„Някои граждани на страната му изразяват чувство на предателство заради перспективата САЩ едностранно да прекратят войната, която съюзниците са започнали заедно. Това означава, че всеки мир вероятно ще бъде нестабилен и най-добрият резултат от дипломатическите усилия през тези уикенд може да бъде размито споразумение за продължаване на преговорите“, се обобщава в материала.

По-рано The New York Times обясни за какво могат да се договорят САЩ и Иран. По-специално специалният пратеник на президента Джо Байдън-младши по въпросите на Иран Робърт Мали подчерта, че споразумението за прекратяване на огъня е пълно с неясноти и САЩ и Иран вече спорят за неговото тълкуване.

faktor.bg