Министрите на външните работи на ЕС решиха да проучат начините за облекчаване на напрежението с Турция в Средиземноморието, като в същото време предупредиха, че Европа няма да се колебае да избере опцията за санкции, ако ситуацията се влоши.

Дискусията на министрите се съсредоточи върху всички открити фронтове между ЕС и Турция, като се започне от нелегалните сондажни дейности в Средиземно море до участието на Анкара в Либия и Сирия.

Следващата стъпка ще бъде последен опит за диалог, заявиха дипломатите. Но ако Анкара продължи да действа по същия начин, се очаква европейците да засилят позицията си, въпреки факта, че миналата седмица служители на ЕС настояха санкциите да не са "по принцип" на масата.

„Ще подкрепим път, който ще допринесе за снижаване на напрежението. И със сигурност сондажите в спорните гръцки води би могло да бъде нещо, което ще увеличи напрежението", заяви Жозеп Борел, ръководител на ЕС по външните въпроси, който председателства вчерашната министерска среща, посочва Канал 3.

„В същото време ще подготвим варианти за по-нататъшни подходящи мерки, които биха могли да бъдат предприети в отговор на предизвикателствата, пред които сме изправени в резултат на турските действия“, добави Борел.

Очаква се ръководителят на ЕС по външните работи да представи тези мерки през август, заявиха дипломатите. Те най-вероятно ще включват санкции и за избягването им Турция има около месец.

Тя обяви намерението си скоро да започне сондажни дейности в изключителната икономическа зона на Гърция, така че изборът на Борел да опише района като „спорни води“ предизвика силни реакции в Атина.

Говорителят на ЕС Петер Стано по-късно поясни, че Борел не смята териториалните води на страните-членки на ЕС за спорни, като каза за Евроактив, че терминът „оспорван“ се използва от Турция.

Парализиране на турската икономика

Дипломатически източници казаха за Евроактив, че Атина призовава за санкции, които биха „парализирали“ икономиката на Турция, насочени към ключови области като банковия сектор.

Лидерите на ЕС вече са оформили рамка за санкции срещу турски физически и юридически лица по случая с изключителната икономическа зона на Кипър. Въпреки това Атина заяви, че ако Турция наруши суверенните права на Гърция, санкциите трябва да засегнат и без това крехката икономика на Турция.

Очаква се да бъде свикано извънредно заседание на министрите на външните работи на ЕС, в случай на "инцидент" между Гърция и Турция през лятото. При такъв сценарий клаузата за обща отбрана (член 42) от Лисабонския договор на ЕС ще се активира и ще се проведе извънредно заседание, заявиха дипломати.

Необходимо е единодушие за санкции

Необходимо е обаче единодушие между държавите-членки на ЕС, за да се наложат санкции. Франция и Австрия се изправиха срещу режима на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, а Виена дори поиска незабавно да се спрат преговорите за присъединяване на Турция към ЕС.

Френски дипломат коментира, че Европа трябва да види с какви инструменти разполага, не само икономически, за да реагира незабавно на провокативните действия на Турция, ако е необходимо.

„Турция не е враг, тя е член на НАТО, но създава проблеми със сигурността“, заяви дипломатът и добави, че необходимото единодушие за предприемане на действия към Турция ще бъде голямо предизвикателство.

Люксембург и Словакия заеха подобна позиция, докато Италия и Германия, които са ротационни председатели на ЕС, приеха по-мек тон.

Между държавите-членки на ЕС има разногласия и по въпроса кой нарушава оръжейното ембарго в Либия. Докато Франция настоява изрично, че това е Турция, Германия и Италия за по-обща формулировка.

Твърдият тон на Париж следва инцидент в Източното Средиземноморие, в който Франция заяви, че турски фрегати са били „изключително агресивни“ към френски кораб, участващ в мисия на НАТО в района.