Боричкане в ЕС забавя обмяната на паричните средства на украинските бежанци

Държавите от ЕС и Европейската комисия продължават да са в задънена улица по въпроса кой трябва да предостави гаранции за ръководената от Европейската централна банка схема за конвертиране на паричните средства на украинските бежанци в местни валути.

Резултатът за милионите хора, бягащи от войната, е, че те нямат възможност да обменят спестяванията си.

Въпросът за това как да се конвертират украинските гривни в евро или други валути на ЕС се обсъжда между лидерите на ЕС от началото на март, но решение все още не е намерено, съобщава „Политико”. Проблемът е в липсата на възможност в момента Националната банка на Украйна да предостави обезпечение, което би покрило потенциалните загуби.

Засега ЕЦБ е представила на Еврокомисията два варианта за по-нататъшни действия, става ясно от документ, с чието съдържание се е запознало изданието.

При първия вариант, който централната банка предпочита, държавите от ЕС ще дадат мандат на ЕЦБ да работи с централните банки на страните от ЕС за конвертиране на гривната. За да се заобиколи забраната на блока за парично финансиране, когато централната банка предоставя фискална подкрепа на държавите, ЕС трябва "да предостави [на ЕЦБ и централните банки на ЕС] ресурси за изпълнение на мандата", пише ЕЦБ.

С други думи, ЕС ще трябва да осигури обезпечението за обмена на валута, за да покрие евентуални загуби.

Забележителното е, че схемата може да бъде разширена до държави извън еврозоната, които понастоящем приемат по-голямата част от украинските бежанци - над 2,3 млн. в Полша, над 600 000 в Румъния, близо 360 000 в Унгария, според данни на ООН.

Има и втори вариант на ЕЦБ, при който Националната банка на Украйна ще предостави мандат на ЕЦБ на различно правно основание. Този път би заобиколил забраната за парично финансиране, тъй като "забраната за парично финансиране не изключва споразумение за агентство между [Националната банка на Украйна] и ЕЦБ/Евросистемата, тъй като [Националната банка на Украйна] не е част от публичния сектор" - пише банката. И при този вариант ЕС трябва да действа като гарант.

Но основната борба е за това кой да предостави това обезпечение, което се оценява на 300-400 млн. евро гаранция, според служител, запознат с дискусията.

Има два варианта: Комисията може да действа като гарант чрез бюджета на ЕС. Този вариант се ползва с широката подкрепа на страните от ЕС и ЕЦБ, но ЕК се противопоставя с аргумента, че бюджетът на ЕС вече е претоварен, твърдят служители на централната банка, Комисията и дипломати, с които е разговарял „Политико”.

Алтернативният вариант е страните от ЕС да предоставят обезпечението от собствените си бюджети. Но този процес може да отнеме седмици или дори месеци, тъй като бюджетните гаранции изискват парламентарно одобрение в много държави от ЕС.

"Честно казано, по-просто е, ако става въпрос за европейския бюджет, защото координирането на националните бюджети [е] доста сложно", каза високопоставен дипломат от ЕС. "Но и европейският бюджет не е лесен, защото в момента е много желан."

"Идентифицирахме нуждите, но нямаме решение", добави дипломатът.

Говорителят на Комисията не успя да отговори защо изпълнителният орган на ЕС няма да предостави гаранции от собствената си бюджетна банка, но заяви, че ЕК е в контакт с ЕЦБ и централните банки на държавите от ЕС, "за да намерим решение и за да покажем солидарността си към украинските бежанци и в това отношение ".

Въпросът вероятно ще бъде обсъден на министерско равнище от финансовите министри на ЕС, които ще се срещнат следващата седмица в Люксембург. /БГНЕС