Борис Пастернак е роден в гр. Москва на 10 февруари 1890 г. в артистично семейство. Негови родители са художникът Леонид Пастернак и пианистката Розалия Кауфман. Те устройват артистични вечери в дома си, на които неизменни гости са известни дейци на културата, като композиторите Александър Скрябин и Сергей Рахманинов и писателят Лев Н. Толстой. Тук бъдещият поет израства в творческата и артистична атмосфера на „възвишеното и изключителното”, както той по-късно споделя. 

През 1913 г. Пастенак завършва философия и историко-филология в университета в града. Учи и философия в Марбург при проф. Херман Коен. След завръщането си в Русия той започва да пише поезия става част от общността на руските футуристи.

1917-а годин се ражда прочутата си стихосбирка „Сестра моя живот“, която се радва на небивал интерес, като вдъхновява много млади авангардни поети. Поетическият метод на Пастернак, самият той нарича „интимизация на историята".

Лириката на Пастернак  - „Висока болест”, „Деветстотин и пета година”, „Лейтенант Шмидт” и др., го издига сред най-значимите автори в руската литература. По време на кризата след Първата световна война започва кореспонденцията между тримата големи поети - Марина Цветаева, Райнер Мария Рилке и Пастернак, което е явление в лириката. Тримата споделят самота и трагика, но и копнежът да надскачат граници в изкуството.

Съветската власт за кратко признава поета, когато и един Бухарин го обявява за най-добрия поет в страната, но после творецът е критикуван за „откъсване от живота” и въобще за неговата философия. Самият Пастернак тежко изживява жестокостите на сталинския режим, особено репресиите срещу интелектуалци, и смело демонстрира своята непримиримост. 

„Всичко в мен се пречупи и единението с времето се превърна в съпротива срещу него“, споделя той. Творецът се захваща с преводи и за дълго време спира да пише. 

Чак през 1945 г. Пастернак продължава творчеството си с романа „Доктор Живаго” за Руската революцията от 1917 г. и съдбата на руската интелигенция по време на катаклизмите. Пастернак споделя за творбата си: „Искам да създам исторически образ на Русия през последните четирийсет и пет години... това нещо ще бъде израз на моите възгледи за изкуството, за Евангелието, за човешкия живот в историята, а и много повече... В него си уреждам сметките с еврейството, с всички видове национализъм, с всички нюанси на антихристиянството...”. 

Според думите на акад. Лихачов, най-стойностното произведение на Пастернак „Доктор Живаго” е поетическа изповед, „лирическа автобиография”, в която поетът Борис Пастернак е разказал историята на душата си и Духовната история на своето поколение.

През 1955 г. романът е вече готов, но очаквано, „Доктор Живаго” е отречен от властите и спрян от публикуване поради неблагоприятното представяне на Октомврийската революция и последствията. Опитите за издаване и разпространение на книгата зад граница, могат да вдъхновят за сюжет на вълнуващ трилър. Задгранични разузнавателни служби, дипломати, леви интелектуалци обвиняват и пречат всячески на романа. 

Накрая с помощта на Серджо Д’Анджело от италианското радио в Москва, един от няколкото ръкописа на „Доктор Живаго” достига до италианския издател Джанджакомо Фелтринели „Вие ме поканихте да се изправя пред собствената си екзекуция”, са думите на Пастернак, когато връчва ръкописа на Серджо Д’Анджело. През 1957 г. романът е издаден издателство „Фелтринели” в Италия, а после в Холандия, във Великобритания и в САЩ. Той придобива световна известност.

По предложение на Албер Камю Пастернак е отличен с Нобеловата награда за литература, 1958. Въпреки че Пастернак няколко пъти е бил предлаган за нобелова награда, в Съветския съюз събитието е последвано от клевети в печата срещу „антисъветския” роман и „предателството” на писателя. Тя се пренася в предприятия и организации, където масово се пишат оскърбителни писма с обвинения за клевети към революцията и властта и с искане за наказание на твореца. Историята с романа е свързан с крилатата фраза: „Не съм го чел, но го осъждам”. Под този натиск писателят е бил принуден да се откаже от Нобеловата награда.

През 1960 г. Борис Пастернак умира в Переделкино от инфаркт.

В Съветския съюз „Доктор Живаго“ е издаден едва през 1988 г.

Първото българско издание на „Доктор Живаго” датира от 1989 г., година след съветското – поредица в списание „Факел”.