Борисов се опитва да прехвърли върху демократичните партии вината, че не желаят "общ кандидат" с ГЕРБ

Ивайло Мирчев

Разкритията в днешните документи на OFAC показват защо формалното "обединение вдясно" на партийно ниво с участието на Бойко Борисов е невъзможно.

Американска федерална институция вече посочва Борисов поименно в материали, свързани с плащания срещу преференциално отношение към бизнеса на Васил Божков. В административното досие се сочат 20% от месечната нетна печалба и около € 45 000 000 за проверявания период.

Това вече не е просто "Божков каза". Това е позиция на американското правителство, изложена пред федерален съд. Поредна.

И точно тук мръсните тайни от годините на управление на Борисов започват да избиват на повърхността като мазут на плажа.

С тях изплува и истината за политическите решения на Борисов: зависимости, съвпадащи с интересите на Пеевски, които укрепваха неговата власт за сметка на европейските надежди на собствените му избиратели и в полза на безнаказаното преяждане с власт на тесния му кръг. 

И сега вместо да прехвърля върху другите отговорността за политическата безизходица, до която сам доведе ГЕРБ и страната, Борисов трябва да даде отговор за съдържанието на документите на OFAC.

Утре има Национално събрание на ГЕРБ. Това е подходящият момент да направи онова, което би направил един отговорен лидер: да излезе, да отговори на обвиненията и да поеме политическата отговорност.

Вместо това Борисов се опитва да прехвърли върху партиите от демократичната общност вината, че не желаят "общ кандидат" с ГЕРБ. Само че зад тази атака прозира съвсем различна политическа сметка.

Когато предварително обявява Илияна Йотова за едва ли не сигурен победител и едновременно атакува онези, които биха могли да излъчат реална проевропейска алтернатива, Борисов на практика не препятства нейния успех, а го улеснява. Същевременно изпраща сигнал към Румен Радев в опит да си осигури неговото благоразположение при следващото политическо пренареждане.

Така тезата за "липсата на общ кандидат" се превръща в алиби за Борисов. Другите трябва предварително да бъдат обявени за виновни, победителят да бъде посочен отсега, а той отново да остане извън обсега на политическата отговорност.

Ако Борисов не може и не иска да освободи собствената си партия от тежестта на своето минало, трябва най-сетне да спре да държи цялата държава като заложник на собствената си токсичност.

Никой български гражданин няма нужда от разрешението на Борисов, за да избере друг път.

Не пътя на поредното партийно договаряне кой да бъде "общ кандидат", а пътя на истинската проевропейска алтернатива. Алтернатива на свободата, правилата, конкуренцията и модернизацията срещу модела на завладяната държава.

Държава, в която бизнесът плаща проценти за политическа протекция, прокуратурата слага чадъри и удря с бухалки, а политическите лидери се крият зад партиите си, когато трябва да отговарят.

Като български граждани и европейци имаме общ път. Той започва с нашия проевропейски избор и минава през едно задължително условие: хората, които превърнаха държавата в система от зависимости, повече да не определят нейното бъдеще.

Това решение не принадлежи на Борисов. То принадлежи на всички свободни граждани, които могат да гласуват за достоен кандидат за президент - независимо от сметките на Борисов. 

Пред тези граждани стои историческа възможност. Да преодолеят разделенията и взаимното недоверие, натрупани през годините на управлението на Борисов, и да дадат силен общ отговор срещу концентрацията на власт на Румен Радев.

Пресечната точка между всички тях не е една или друга партия, един или друг лидер. Тя е европейското бъдеще на България.