Евентуалното навлизане на Румен Радев в активната политика след напускането на президентската институция се очертава като фактор, който може коренно да пренареди политическата конфигурация в парламента.

Според социолога Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“ в момента е твърде рано да се правят категорични електорални прогнози, тъй като първоначалният период след подобна новина винаги е белязан от силен емоционален заряд, вариращ между високи очаквания и разочарование. Тя подчертава, че е необходимо емоционалната вълна да отшуми, преди да може да се измери реалната устойчивост на проекта. Димитрова припомня опита на формации като НДСВ, „Има такъв народ“ и „Продължаваме промяната“, които постигнаха впечатляващи начални резултати, но по-късно се изправиха пред сериозни трудности при упражняването на властта. Тя прогнозира, че Радев вероятно ще запази досегашната си стратегия на поведение, насочена към широка аудитория чрез балансирани и понякога двусмислени послания по важни теми като отношенията с Европа - тоест  "и с Европа, но не докрай". Според нея това е успешна тактика за привличане на гласове, но тя крие рискове в управлението, където вземането на конкретни решения е неизбежно.

От своя страна Първан Симеонов от агенция „Мяра“ вижда в проекта на Радев потенциал за значителен електорален пробив, който би могъл да надхвърли границата от един милион гласа. Той обаче уточнява, че постигането на такъв мащаб зависи пряко от силата на обществената „вълна“ и от способността на проекта да изгради солидна организационна структура и да привлече разпознаваеми лица. Симеонов прави разлика между умерен успех от порядъка на няколкостотин хиляди гласа и историческите мащаби, които ГЕРБ и НДСВ демонстрираха в най-силните си години. Неговият анализ показва, че основната сила на Радев ще дойде от гражданите, които в последно време се въздържат от гласуване, като именно там е скрит най-големият резерв за растеж. Той прогнозира още, че новият субект ще привлече както протестния вот, измествайки досегашните антисистемни партии, така и част от конформистки настроените избиратели на статуквото, които винаги търсят страната на по-силния играч.

Общото заключение и на двамата социолози е, че новият проект ще черпи енергия основно от негласуващите, а не чрез източване на една конкретна партия. Същевременно и Димитрова, и Симеонов изразяват сериозен скептицизъм към идеите за промени в изборните правила в последния момент, като например внедряването на нови сканиращи устройства за хартиени бюлетини. Те определят подобни стъпки като организационно рискови и способни допълнително да демотивират избирателите, вместо да укрепят доверието в честността на изборния процес.

Димитрова и Симеонов са единодушни, че следващият парламент вероятно ще бъде доминиран от три големи формации, с различна тежест, а ключово ще бъде колко висока ще е избирателната активност, дали ще се събере мнозинство от 160 депутати за конституционни промени и дали новият проект ще покаже не само протестен заряд, но и ясна управленска визия.

Има прогнози, че може да последват и нови избори.