„Трябва да си даваме сметка, че сме в ситуация на подвижните пясъци. Политическите проекти никнат като гъби след дъжд. Различните заявки за политически проекти постигат ефекта на концентриране на недоволства към управляващите. След 10-11 години във властта не може да няма критичност и да се вдигне протестен вот. Този „плурализъм“ и едновременни заявки обаче обезсилва евентуалните проекти на Мая Манолова, Васил Божков Слави Трифонов и на Румен Радев. Никой един от тях обаче не се позиционира като сериозна алтернатива“. Това заяви социологът Боряна Димитрова в предаването „Свободна зона с Георги Коритаров“ по ТВ Европа. 

„Политтехнологията на някои социолози е вредна за обществото, защото давайки обратна връзка, те дават ерозия сред обществото. Не са без значение видът на изборите – дали те са президентски, или парламентарни, когато имаме пропорционална система. Има голяма разлика между плурализма при парламентарните избори и гласуването само за един човек. В момента се върви по пистата да се концентрират различни видове недоволства“, каза още Димитрова. 

„Важен момент са лицата, които будят доверие в политическа битка. Може да излезеш с най-добрата програма, но да нямаш доверие сред хората. Можем да вземем за пример проектът на Николай Бареков. Всяко структуриране на социалното познание не е лошо, защото едно общество не може да съществува, ако е в хаос. Стига това да не се случва чрез мощно манипулиране. Социологическите анализи са част от арсенала на политическите партии. Невидими остават задкулисните уговорки. Това е друга, много мощна и подривна сила, която влияе на хората. Нека да си припомним първите дни на кабинета „Орешарски“. Такива ситуации не са една и две в политическия живот.