"Българинът се умори да е вечният песимист. Да бъде песимистът на Европа и на света." Това заяви пред БНР социологът Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч".

"Хората изпращат 2023 г. с малко повече оптимизъм и с малко повече събрана вяра, че можем да променим живота си към по-добро", обобщи тя, като представи резултатите от проучването "Равносметката на прага на старата и новата година: Нормализация и повече оптимизъм".

През отминаващата 2023  година бяха преодолени част от възникналите в предишните години кризи, други само промениха формата си, а трети тепърва възникнаха, констатира социологът. Обществото се възстанови от COVID-пандемията и се върна към нормалния ритъм на живот; след три години на политическа нестабилност и поредица предсрочни избори България има редовно управление, но непрекъснатите скандали около него задълбочават кризата на доверието към институциите, политическите лидери и партии. Междувременно в света, освен войната Русия-Украйна, избухна нов въоръжен конфликт – между Израел и "Хамас".

Въпреки тези кризи, оценките за изминалата 2023-та са по-добри от тези преди една година. Основно, защото за пълнолетните българи тя е била по-успешна за тях и семействата им, отколкото за страната и света.

Поляризирана е равносметката за 2023 година в личен аспект – 24% я оценяват като по-добра от предходната, за 26% тя е по-лоша, а за 50% няма съществена промяна. Така, като най-кризисна за българите остана белязаната от Ковид и протести 2020г. Тогава регистрирахме историческо дъно по песимизъм (6% позитивни, срещу 51% негативни оценки), тъй като беше засегнато и личното, и общественото битие. След нея политическите и социални драми изглеждат по-бледи и сме свидетели на постепенен ръст на оценките. През настоящата година отрицателните мнения намаляват с десет пункта спрямо предишната, а позитивните се увеличават с четири. Най-успешна е 2023 година  за най-младите и хората в активна възраст (40-49 години), както и за висшистите и жителите на столицата. Най-неудовлетворени остават пенсионерите и жителите на селата. Ако тази позитивна тенденция продължи, можем да очакваме в края на 2024 превес на позитивните над негативните оценки, какъвто не е имало от преди пандемията.

Далеч по-негативни са нагласите в обществен план – национален и геополитически. За първи път през последните 25 години позитивните оценки за страната са два пъти повече от тези за света. На фона на влошаващата се ситуация в света, случващото се у нас се усеща като по-малко драматично. Годината за България се оценява като по-добра от предходната от 11%, докато за пет пъти повече анкетирани (55%) си е останала по-лоша. В световен план позитивни са едва 6% от анкетираните, докато 70% са на противоположното мнение. Липса на съществена промяна констатират между една четвърт и една трета от българите.

По-високата удовлетвореност в личен план спрямо макро картината намира израз и през конкретни аспекти от живота на хората. С позитивен баланс в оценките са индивидуалните фактори - удовлетвореност от жилищните условия (83%), личния живот (81%), здравословното състояние (73%), работата (68%) и дори материалното положение (55%). Преобладаващо негативно се определят обществените елементи - степента на защита на правата на отделния човек (59% са неудовлетворени) и живота в България като цяло (56% негативни оценки).