Диагнозата на ситуацията е: голяма степен на неяснота за алтернативите на това управление, защото няма ясно искритализирал проект, който да бъде припознат от хората. Голямата работа на лидерите е те да представят онова, което може да консолидира избирателите, защото след изборите предстои най-важното – правенето на ново правителство. Това каза в студиото на БНТ социологът Боряна Димитрова, която коментира резултатите от последното социологическо проучване на „Алфа Рисърч“.

Протестът

66% подкрепят протестите, срещу 33%, които не ги подкрепят. Продължава една устойчива висока подкрепа, но зад числата има и динамика, която е доста любопитна – намалява категоричната подкрепа, която се проектира в София…и се измества в посока областните градове, където в протестите се поставя акцент върху социални и икономически проблеми. Дали ще бъде обърнат мача, тоест ще се промени политическата ситуация - зависи от изборите, а не от протеста. 

44% искат незабавна оставка на кабинета. Исканията на протеста еволюираха – от една фигура към друга фигура. Това ни показва именно динамиката. В София протестът се глуда под лупа – знаят се изразните средства, първоначалната заявка, но и различността в мненията. Извън столицата – протестът е срещу корупцията, злоупотребите, но това не идва непременно до искането на незабавна оставка на правителството. 

Промяната в динамиката на протеста се изразява и в това, че той започна да се радикализира, да се използват по-радикални изразни средства, което отблъсна част от хората, които имат своите очаквания, но не се солидаризират с протеста в неговата цялост. И от това как ще протича, можем да прогнозираме еднозначно към кои политически субекти са предпочитанията на протестиращите.

Дали може да задълбочи политическата криза – зависи от алтернативите, за които има голям разнобой в обществото и второ – от това какви са електоралните нагласи.

Ако изборите бяха днес

Ако изборите бяха в неделя проучването показва един доста разнороден състав на бъдещия парламент. Сериозните амплитуди в обществените нагласи очертават един шарен парламент. Второ – те показват, че трудно ще се състави правителство от две партии, ще се върви към нов триъгълник на властта. Интересно е кои три политически сили са близки по програма, идеи за реформи, доколкото на този етап те имат твърде разнородни виждание. И дали ще се получи едно кохерентно правителство – е въпрос с повишена трудност на този етап.

Към този момент има два сериозни фактора, които ще определят до голяма степен какви ще бъдат изборните резултати. Веднъж  40% казват, че няма да гласуват, а 10% сигурно ще гласуват, но не са решили за кого. Малка е разликата и между основните политически партии – ГЕРБ и БСП. 

Що се отнася до основната политическа сила ГЕРБ, тя получава  20.2% е подкрепата. В нея тече един интересен процес. От една страна губи мобилната си периферия. От друга – загуби тази своя периферия, която се ориентира към новите ляви популистки проекти – тези на Слави Трифонов и Мая Манолова. Интересното е, че ГЕРБ не губи избиратели, които да минават в дясно, дясно център. Въпрос е какво ще се случи през следващите месеци, дали ще възникне по-силна дясна алтернатива. Засега Демократична България направи такава заявка, но зависи как ще се развие ситуацията в десния спектър. До голяма степен това зависи не само от избирателите, но и политическото лидерство. Имаме популярни лица – Трифонов и Манолова, но практиката показва, че избирателите се консолидират около партийния лидер, а не около популярния лидер, които не са заявили  зад какви политически ценности стоят и какви са техните програми.

Верният ход за управляващите е те да си направят извода и собствената си равносметка кои са реалните им слабости и да представят това, с което може да атакуват през следващите месеци, за да получат по-голяма подкрепа. 

Много интересна е ситуацията около Слави Трифонов. Той нищо не прави, което се оказва печеливша стратегия – давайки на заем своя език на протестиращите, той обаче не взема загубата от неприемливите за много хора действия по време на протестите.