„Трети март“ тръгва с фалстарт, свързан с името на проекта. Трети март придоби по-голямо значение в момента, в който започна да се обсъжда дали да бъде национален празник. Ако един национален празник, чиято същина е да обединява българския народ, а ти го вземаш като име на политическа сила, означава вътрешно противоречие. Прилича ми като наименование „Единна Русия“. С взимането на името на националния празник изразяваш месианска претенция и заявяваш, че този проект няма да е един от всичките в демократична страна, а че ще бъде нещо като мета проект на останалите – да сложи шапка върху всички останали формации. Това не се в вписва в едно разбиране за партия в демократичното пространство. Ако обаче се смята, че това е само дата, която може да се използва за име на проект, то тогава няма как да има основания за претенции за национален празник. За мен има сериозен фалстарт и във факта, че не могат да се обяснят основанията за използването на името“. Това заяви пред БНР социологът от „Алфа Рисърч“ Боряна Димитрова. 

„Въпреки всички проблеми около правителството, на хоризонта не се задават национални избори. Един човек, който прекалено дълго стои в публичното пространство, без да има възможност да се изправи пред вота на избирателите, е подложен пред опасността да се изхаби преди да изгрее. В политиката някои неща стават на време, а други не се случват никога. Ако се върнем към кратката история на страната ни, през 2001 г. проектът НДСВ беше обявен месец и половина или два преди изборите. ИТН и ПП се наложиха по същия начин. Ще видим дали „Трети март“ ще чака следващите парламентарни избори или ще работи за предсрочни. Получава се обаче сложна парадигма с председател на преден план и лидер в сянка. Това са въпроси, които витаят около проекта. Да предположим, че „Трети март“ спечели 2-3 депутати на евровота. Това обаче не предпоставя нови парламентарни избори. Напротив –проектът може да бъде поставен на сцената и да последва мъчително ориентиране в политическата обстановка. Освен това, избирателите на този тип проекти не са толкова заинтересовани от Европа, а напротив – те са скептични. Затова не мисля, че това движение ще се яви на евроизбори, а ще чака национален вот“, каза още Димитрова.