По повод годишнината от Събора против богомилите на цар Борил, прекроил българската история, предлагаме на вашето внимание откъс от книгата  "Светият Граал Съкровището На Богомилите-бугри ", разказващ за раждането на учението според редица български изследователи.

Светослав Пинтев

...А пред тях стоеше той - братът на цар Петра,  вълшебникът, - и разбра той свещените тръпки на духа - и простря ръце над тях, а те паднаха - да ги благослови.
И кога кръстоса над главите им своите ръце, в душите на черноризците мина страшният трепет, който води човека на мъка и на смърт - в името на нещо свято, което душата крие и не дръзва да яви никому.
...И пред наведените очи блеснаха огромни бели пламъци - като крила на лъчиста птица. И неясен ведър глас зашумя в душите на сбраните - и отново се разнесе страшният трепет на Тайната и Подвига...
...И всички паднаха ничком, сякаш душата им бе опърлена от огнените езици на Свети Дух.

Николай Райнов. „Цар Петър” от „Книга за Царете”. Издателство Стоян Атанасов, София, 1918 г.

Българите направиха нещо за света 
чрез богомилите. Това, което изнесоха 
българите, е принципът на свободата.

Петър Дънов в  Беседи край Седемте рилски езера

И кой им даде този принцип? 
Учителят Петър Дънов, наричан от последователите си Беинса Дуно, който сам се смята за продължител на богомилското учение, няма съмнения по този въпрос. Най-вече защото знае от първа ръка какво е прочел Николай Райнов в Малта - летописите на „добрите хора”. Там пише, че 
учението е създадено от  Боян Мага

Райнов споделя с приятелите си и близките до духовните му търсения хора.  Сред тях е и Дънов. 
Забележете, че маг е название на жрец на персийския култ към Зороастър, или Заратустра. Още една податка за евентуалния индо-ирански произход на дедите ни и ясна следа, че Боян е наричан така заради могъществото му в тайните знания, но и защото е носител на древните духовни традиции на българите.
Поп Богомил е името, оставило отпечатъка си върху това титанично учение, чиито измерения тепърва предстои да преоткриваме, но той е само един от апостолите му. Основите полага издънката на най-прочутия  и победоносен български цар Симеон Велики,  синът му  Вениамин, който е наричан от людете си Боян Мага. 
Повечето историци са единодушни - нещо доста  рядко в тази наука, - че младият княз завършва най-авторитетното учебно заведение на своето време, единственото запазило традициите на Платон и Аристотел, оцелялата светлина на древните знания –

прочутата Магнаурска школа

в Константинопол, същата, в която учи на младини и баща му Симеон, изпратен там от своя баща, дядото на Боян -  княза покръстител Борис-Михаил. Какъв великански род само, какви събития ражда кипежът на тази династия, променила съдбата на България, а и на Европа. 
В своето изследване за Боян Мага акад. Иван Дуйчев също е категоричен, че освен наследилия короната  Петър, роден от втората съпруга на цар Симеон, той има и други синове, сред които Боян е най-малкият.

Най-големият е Михаил, дете от  първата му жена, когото владетелят по известни само нему причини не пожелава да направи престолонаследник, както му се полага, а го изпраща в манастир. Следващият е Йоан. Ако пък той е св. Иван Рилски, както твърдят някои, а сестра им е великата княгиня на Киев Олга, която налага православното християнство в руските земи, това семейство съвсем ще ни смае, но което не е доказано, не е доказано. 
Акад. Дуйчев е и първият, който забелязва, че корените на богомилството са в религията на първобългарите. Едва сега това е на път да стане кристално ясно.

Константин  Иречек пък пише в  “История на българите": 

„Симеон бил женен два пъти. От първия брак той имал само един син, Михаил; втората му съпруга, сестра на болярина Георги Сурсувул, му родила трима синове: Петър, Иван и Вениамин, или Боян.”
Тезата, че той е създател и водач на богомилското учение  изказва и прочутият ни лечител Петър Димков в „Българска народна медицина”, която посвещава на...Боян Мага. Авторът представя царския син като предвестник на цели съвременни школи в медицината: „Бидейки гений по природа, Боян завършил бързо и с пълно отличие школата /Магнаурската - б.а./, имал щастието да бъде приет в тайния университет - клон на египетските мистерии... Там се изучавало изкуството да се лекуват... болните от разстояние и без всякакви лекарства... Боян, освен тези знания, притежавал и учението на йогите за силата на мисълта чрез внушението, самовнушението и хипнозата...” 
Боян Магът е основоположник не само на богомилството..., но и на народната медицина... Това духовно движение, възглавявано от великия български Маг (от ранга на апостол Йоан), е най-голямата гордост и заслуга на българския народ, защото с него той даде Реформацията на света.”
Живата енциклопедия на Средновековието - италианският професор

Умберто Еко,  споменава  в книгата си „Баудолино”

човека, който оставя в историята необичайно свидетелство за Боян Мага. 
„ - Преди повече от двеста години - каза Никита - в Константинопол пристигнал като пратеник на вашия крал Отон един епископ, Лиутпранд, гост на василевса Никифор. Срещата не била много успешна и в доклада за пътуването си Лиутпранд описал нас, римляните, като мръсни, недодялани, некултурни и облечени в дрипи.” 
Защо ли така ги е обидил този човек? Под римляни висшият императорски сановник Никита, министър на сваления от кръстоносците василевс, разбира своите сънародници, поданиците на Източната римска империя, която съвременните историографи наричат Византия, за да им е по-лесно да я категоризират в кутийките си с шаблони.
Обикновено по подобен „мил” начин  т.нар. византийци описват българите, та оттам са и многото изопачени клишета за българската държава и народ, които са загнездени като червеи в историческите хроники, загризали са масовото съзнание, а пораженията от тях са така кошмарно устойчиви, че подвеждат даже много от съвременните учени да представят дедите ни като див номадски народ от „кожогризци”, а не като носители на една от най-древните и развити култури на всички времена. 
Е, в този случай самите източни  римляни имат възможност да се „насладят” на подобно отношение към себе си, но не с техните наранени чувства се занимаваме сега.
Да се върнем на кремонския епископ Лиутпранд, пратеник в Константинопол на германския император Отон I (936-973 г.), натоварен да преговаря от негово име с надменния и опиянен от мнимото си всевластие византийски василевс Никифор ІІ Фока (963-969 г.) Този духовник-дипломат разказва за Симеон Велики и синовете му доста по-уважително отколкото за ромейските повелители. Епископ Лиутпранд пише през 968 г., че „още като малък Симеон бил изучил във Византия ораторското изкуство на Демостен и логизмите на Аристотел“, а по-късно става монах. Заради високата му образованост самите ромеи го наричат “емиаргос” (полугрък). 
Аристотеловата логика, но в още по-голяма степен  Платоновата представа за идеята-архетип, както знаем,  не са чужди на богомилството.  
За мъжките наследници на славния български владетел

Лиутпранд съобщава: 

Той (Симеон) имал два[ма] сина; единият се наричал Баян, а другият, който и до ден-днешен още живее и здраво управлява българите, Петър. Баян обаче чак дотам бил изучил магията, че от човек ставал веднага на вълк и на какъвто друг звяр поискаш... бе силен в магия, вълшебство и тайно очарование.
Превод Веселин Бешевлиев, Гръцки и латински извори за вярата на прабългарите - ИЕИМ, 8-9, 1929 г., стр. 165. /Liutprandus. Antapodosis, III, 29/
Заради Лиутпранд сме обявили Боян за магьосник, което е доста по- различно от маг. Нещо като разликата между вълшебника Мерлин и Робинзон Крузо.
Доста удобна за Църквата теза е магьосническата, а очарованието на княза трябва да е свръхчовешко, за да пусне корени учението му във всички познати земи и да накара Църквата да изкара Инквизицията като последно оръжие  срещу него.
Сам Презвитер Козма, който в своята „Беседа против богомилите” ги нарича „вълци в овчи кожи”, може би  влага в това сравнение скрити значения, убягващи на съвременния читател. Интересното е, че и константинополската принцеса Ана Комнина, която надали е чела творбите му, също ги определя като вълци.  Много вероятно е самите византийци любезно да са осведомили епископ  Лиутпранд за тези превъплъщения на Боян. Още повече че и имперските хронисти го споменават и пишат, че той приема образа на разни животни - вълк и орел. Може и така да е, защото тези хищници са тотеми на българските вождове.

Орелът и вълкът са  древни български символи

Етнонимът кутригури например означава според учените „племето на вълците”. Тази прабългарска общност съхранява древния обичай да тръгва в боен поход, водена от вожда си, за когото се смята, че приема образа на вълк-единак, защото животното е  царствен белег на владетелския род от незапомнени времена. Ето една причина Боян да се превръща във вълк, когато поиска - та този хищник е неговият родов тотем. Или очите на наплашените от баща му ромеи  го виждат ту така, ту като орел. На страха очите, освен че са големи, могат да виждат всичко.
Проф. Бешевлиев, чиито трудове днешните историци трябва по-често да препрочитат,  публикува  изследванията си за една плоча с двуглав орел от Първото българско царство, открита през 1907 г. недалеч от Стара Загора.

С релефа на иранския двуглав орел, който иранистът доц. Иво Панов  засне в Техеранския Национален исторически музей по стара история през 2009 г., си приличат  като две капки вода. Дали имат връзка?

 
Орел е открит в гроба, за който се смята, че е на кан Аспарух, птицата вероятно е тотем на рода Дуло, а е почитана и от Атила. Наистина тя е  символ и на  Древния Рим, знак на римските легиони. Твърди се дори, че Аспаруховият орел е плячка от разбиването на такъв. Унгарският проф. Петер Юхас обаче твърди, че римляните заимстват  свещената си птица от древните българи или от персите. 
Царският орел е и най-висшата степен на посвещение в Мистерията на Светия Граал. Надали това е само случайно съвпадение, като знаем откъде тръгва тайнството.
Двуглавият коронован орел става символ и на Източната римска империя -  Византия, едва при последната нейна династия, тази на Палеолозите (1261 - 1453 г)., а тяхното знаме с птицата и до днес се вее пред всеки гръцки манастир. Там си знаят защо.  

След като османците смилат „задружните” България и Византия, Иван III -  Велик княз на Москва (1462 г. - 1505 г.) се оженва за оцелялата византийска принцеса от последната ромейска династия София Палеолог, която донася като скъпа зестра

инсигниите на Източната империя

Правнукът им Иван IV, Иван Грозни, е първият руски цар, а  двуглавият орел  става символ и на Русия - като знак за приемане наследството на Византия, но в още по-голяма степен - това на България. 

Самодържците на северната страна се закичват обаче не с константинополската владетелска титла василевс, освен в приказките за Василиса Прекрасная,  а с  българското съкращение на римската, която от цезар става цар при типичното за нашите ръкописи съкратено писане на думата. Тя дава право върху наследството на Римската империя. С меч и огън  си я  отвоюва Симеон Велики, а на приемника му  - негов син и Боянов брат - цар Петър е официално  призната от Византия. По-късно Калоян я  изисква от папа Инокентий III.  Той прави на дробсарма  дипломатическите увъртания на Ватикана, като обявява в писмо до първосвещеника, че я е получил от него, въпреки че папата в посланието си го титулува само като крал. И Негово светейшество изобщо не посмява да възрази, което според каноничното право на Светия престол е израз на мълчаливо  съгласие. Така че българските владетели носят титлата Цезар, призната от Константинопол и Рим. Русия я придърпва след падането ни под робство, тя взема от България не само буквите, но и ролята на защитник и лидер на славянството, книгите, книжовниците, песнопенията и богослуженията на старобългарски език, които, кой знае защо, всички освен специалистите в тази материя наричат църковнославянски.  Излиза, че  все сме  заслужили едно Освобождение. 
Това отклонение  беше нужно, но да се върнем към темата за

необикновения княз - маг 

Когато се завръща от Константинопол, Боян е съвсем млад, на 17-18 години, но вече е натрупал огромни знания, има оформена в главата нова философско-религиозна система, стъпила на най-доброто от древните традиции. 
Според Николай Райнов 
в Константинопол князът отблъсква любовта на красивата византийска принцеса Мария
Тя е щерка на споменатия василевс Никифор Фока, която по волята на съдбата-шегобийка и на политическите игри скоро след това става съпруга на брат му цар Петър (927-969 г.)  и българска царица. Наследникът на Симеон заедно с нея получава и официално признатата от Империята  титла Цезар. Заради ролята си в сключването на мира между двете държави новата българска царица е  прекръстена на Ирина (от гръцката дума eirene - мир). И в тази си роля венценосната красавица се опитва да  прелъсти Боян Мага, но все едно налита на някоя от мраморните колони в двореца, толкова студен и безразличен е князът, ако дадем ухо  на жълтата хроника от онова време, на която не може да се вярва много-много, също като на днешната.
Историята помни обаче записания от летописците факт, че при завръщането си Боян веднага получава златовезаната мантия на висш сановник - знак, че е издигнат за личен  съветник на брат си царя. Плащаницата и властта едва ли  са поблазнили този необикновен и устремен към необятното царство на духа юноша. 

Пак според Николай Райнов, богомилските анали, запазени в Малта, твърдят, че Петър му предлага той самият да сложи на главата си короната на Симеон, която очевидно доста натежава на по-големия брат, но Боян отхвърля с възмущение огромната власт над все още огромната българска империя, за която мнозина други са готови да пролеят океани от кръв. Той предпочел да жертва своята и на хората, които го следват. Каква ли светла вяра и свръхчовешка визия за бъдещето трябва да е притежавал този  чудноват и  богат на „скрито очарование” български княз, който през сравнително краткия си живот  събира в едно учение, свързва в един възел  чистотата на ранното християнство, древните традиции на своя народ, мистичните и философски учения на Древен Египет и Сирия, тракийския и елинския пиетет към Свещеното женско начало, което е почитано и от древните българи. Вероятно точно това ги сближава с остатъците от траките, когато се заселват на Балканския полуостров. Дали там не се крие пресечната точка между тези  различни традиции? 
Свещеното женско начало кристализира и в култа към Мария Магдалина, който богомилите-катари прегръщат в Лангедок при срещата си с местната легенда за нея. 

Боян Мага е невиждан дотогава княз от най-високо потекло, захвърлил знаците на владетелския си род, за да се приравни с унижените и оскърбените,  водач с гигантски измерения, който ще промени средновековния космос, направо ще го обърне с хастара наопаки, въпреки че за това ще са необходими много векове.
И не е чудно, че все повече хора от новия век смятат, че идеите на богомилството посяват семената на Ренесанса. Време е да кажем, че този, който разорава нивата, е самият Боян. Масоните пък и до днес използват сума богомилски ритуали и ключови изрази, въведени от него.
Николай Райнов пише, че и „Лиутпранд, епископ Кремонски, също  посланик на Отона, бе дохождал у Преслав два пъти, и няколко пъти у Византия, силно заинтересуван от личността и делата на Бояна... И знае се, че отпосле 10 години след ония времена на първо, далечно благоговение, кремонският епископ тайно посети Боян във Византия и    получи от него магичен жезъл и пръстен. Лиутпранд, зрял мъж вече, разнесе из своята родина ученията на  вълшебника и разпрати ученици да основават центрове и да преписват първите версии на легендите. 
        Но ние и днес можем да отгърнем листата на оная книга, която наричат „Летописи на света” и да го видим затворен нощем в подземни покои, наведен над фолианти и пергаментни свитъци от кожа на крокодил и  бегемот, надвиснал над алхимични уреди, настръхнал: да разчита пътя на човека и металите, изправен пред черно, старо изваяние, изобразяващо Тайната загадка, змея...”
Николай Райнов разказва и за края на княза, изкуствоведът ни оставя страшната, но и красива история за                                                       смъртта на Боян, която също научава от богомилските летописи, пазени в рицарската библиотека. Убийството му е заповядано от заелия малко преди това престола византийски император Йоан Цимисхий (около 925-976 г.), който заколва в спалнята му самовлюбения простак  Никифор ІІ Фока, за да седне на трона му. Завистливи съветници насъскват новия василевс, който в началото е благосклонен към него, срещу българския княз, намерил временно пристан в Константинопол. Те убеждават императора с изкусното коварство, доведено до непостижима виртуозност във византийския двор, че този необикновен маг, превръщащ се, когато си поиска, в орел и вълк, мъж със стотици хиляди последователи из цяла Европа, а на това отгоре син на самия Симеон Велики, се стреми да обедини отново Източната и Западната римска империя, за да царува над тях. И без това има признато наследствено право на титлата Цезар, даваща власт над цялата територия на някогашната свръхдържава. Трябва му само да протегне ръка , за да вземе короните и на василевса, и на западните му съперници, като естествено пътьом  им пререже гърлата, както са направили самите те с предшествениците си. Амбиции много далечни от Мага, но за василевса заплахата изглежда съвсем реална, нали по ръцете му още не е засъхнала кръвта на Никифор. Императорът повиква Боян в двореца си, за да разгадае плановете му. Цяла нощ прекарва с българския княз, който опитва да му обясни съвършено различния път, по който е поел, но страховете надделяват и заповедта за убийството на Боян е дадена призори, след като Мага се прибира в покоите си.
Да прочетем как Николай Райнов великолепно описва последния час на княза, при когото са изпратени двама монаси, за да го убият, а когато те не посмяват - нубийски палач с копринено въже в ръцете:
Боян се събуди, облече си расото, сложи си пинакидата и заяви, че царят, храбрият Цимисхий, е един страхливец, щом не го е убил, додето са били заедно в присъствието на болярите и както е приличало да умре оня, чийто баща (Симеон) е карал позорно да треперят ред императори на ромеите. Монасите го изгледаха несмело и попитаха с какво могат да му бъдат полезни. Боян им даде своя пръстен, за да го предадат на Богомил. Те не искаха да носят върху себе си кръвта на един праведник. Излязоха мълчаливо и заявиха на царя, че не могат. 
На разсъмване влезе палач-нубиец с копринено въже. Симеон Антипа предава, че Боян попитал:  - Защо е този излишен разкош? 
- Защото княз не се убива като роб. 
- Защо не ме убиеш с нож? 
- Защото в страната на моето отечество с нож убиват осъдените. С въже задушаваме тези, които почитаме и щадим. Казаха ми, че трябва да убия сина на Симеон. Аз съм държал коня на баща ти преди години. Ти си храбър. Нека изпълним волята на царя! 
Когато се разсъмна добре, един труп, свързан с черно расо, бе хвърлен в Босфора. След пет дена Богомил получи пръстена и разбра. Пръстенът бе занесен на Богомил в тъмницата, дето беше затворен с 400 души верни.”
Българският народ, за разлика от официалната ни история, разпиляна от ветровете и вълните на кървавите времена, от издевателствата на чуждите, а често и на собствените ни „водачи”, запазва Бояновия образ като необикновена икона, трансформира го по свой калъп, превръща го  в чудна легенда, скрива черти от тайнствения му образ във вълшебни сказания, които да го пазят и стоплят през кошмарните и ледени векове на върховни изпитания. Показателно за това е преданието, което се е запазило чак до наши дни. То разказва чудната история  за
вълшебната пещера на Боян
Разнообразни версии на легендата я разполагат на различни места по цялата ни земя. Според една от тях, тя е затулена някъде по отвесните скали из долината на красивата и все още запазила дивата си красота река Черни Лом, в пещерата  цели векове живее Мага Боян, когото една самодива дарява с безсмъртие, за да може един ден да спаси народа си. Той седи в огромна зала, в която всеки звук кънти като  призивния зов на бойна тръба. Положил е юнакът Боян могъщото си, стегнато в блестящи доспехи, тяло върху искрящ белокаменен трон, притворил е уморено очи, дори отдалеч изглежда, че дреме, но той чува всичко, което се случва по земите, където някога се е простирала империята на баща му, могъщата държава на българите, стенеща вече пет века под игото на агаряните. Като в божествен унес жрецът-воин слуша  жалбите на поруганите, далечните разговори, крамолите, писъците и стоновете на убиваните и насилваните, улавя тегобите и въжделенията на потомците си. Орисан е той да не напуска вълшебната пещера, освен когато българите са в много голяма опасност, когато окончателна гибел виси над древния народ, когато никой освен него не ще може да отклони безмилостната сляпа мощ на световната съдба. Безсмъртни са и воините, които от векове го пазят мълчаливо, но са готови да тръгнат след него във всеки миг от безкрайното време, стига той да им повели, да  изрече гласно, че часът е ударил. 
Само много извисен над другите човек с чисто сърце, с  ясни като планински кристал възвишени мисли може да проникне в оплетените като в лабиринта  на онзи древен критски владетел тунели на пещерата, да застане смирен пред трона на Боян, за да му се поклони доземи. 
Изискваната чистота на пришълеца много напомня на тази, без която рицарят не ще открие  Светия Граал в легендите  по` на Запад, но това може и да е случайност. Може, ама надали.
В паметта народна Боян Мага е пазителят на България, който излиза на битка с враговете й, когато тя е заплашена да остане поробена завинаги. А легендата продължава да се кове и в по-близкото ни минало.
Стари хора твърдят, че се намесва чудодейно в  битката  край с. Горско Абланово, на 24 август 1877 г., разразила се между руските войски, дошли да освобождават България, и армията на Османската империя, точно когато славянските войници вече изнемогват, защото са дали много жертви, може всеки миг да загубят важното за развоя на цялата война сражение. Изведнъж пада мрак, гръмотевици заревават по-силно от тътена на боя. Пада светкавица и разцепва на две петвековен дъб. Изпод земята изниква огромен мъж в искрящи сребърни доспехи,  който с мълчалива свирепост и невиждана сила започва да нанася удари на врага с меча си. Всички в един миг замръзват, защото го познават. Това е Боян, Боян Мага. Врагът побягва в ужас, а той изчезва внезапно, както се е появил.
Какво да правиш, този, който създава най-мирното учение, в народната памет е  последният велик воин от славното минало, на чиито плещи тежи отговорността за гибелта или възкресението на България. Легендите имат своя скрита логика, свои неведоми пътища, които нам не е дадено да познаваме. Тяхната мисъл е синтетична и алегорична, трудно разгадаема, защото борави със символи, чийто ключ често е в сърцето, а не в линейната логика.
. Пръв за Боян Мага в ново време пише украинският историк Юрий Венелин,  живял през ХIХ в., който, позовавайки се на  древните източници в трудовете си, демонстрира удивителна за онова време осведоменост относно българската история преди и след идването на кан Аспарух край Дунава. Много от нещата, които написва,  историците преоткриват чак сега. Преди Освобождението книгите му се превеждат на български от даскала Ботьо Петков, бащата на поета революционер Христо Ботев, и несъмнено оказват влияние върху бъдещия автор на „Симвюл верую” и „Хаджи Димитър”.
Венелин твърди, че Боян Мага си е могъщ магьосник, но... на словото. Историкът прави опит да докаже, че именно той е прототипът на митичния певец Боян от най-величавия руски епос на ХI-ХII в. „Слово за полка на княз Игор”.  И напомня, че този певец и в Северната земя е определян като вълк и орел. Венелин смята, че песните на Боян са свързани с представите за световното дърво на живота, идващи от общия древен индоевропейски поетически език. 
Има и легендарна версия, че Мага лично е разпространил учението на богомилите в Русия, докато историята твърди, че това е сторил някой си Адриан. 
Идеологът на революционното ни движение, възродил символите на българската държава, макар и в изгнание,  човекът, наречен от Иван Вазов  „мисъл и желязо, лира и тръба”, създател и на проекта за днешното българско знаме Георги Раковски неслучайно възвеличава Боян Магесника в поемата си „Горски пътник” и го поставя начело на българската войска. Има  исторически сведения за това, че Боян е яхвал коня и е повеждал българските воини срещу византийците.
Езиковедът акад. Александър Теодоров-Балан пък твърди, че той не е магесник, а велик поет, чиито творби са изчезнали, но ще се открият някой ден. 
В началото на двадесети век фолклористът Димитър Маринов записва запазените дотогава по българските земи легенди за Боян, в някои от тях образът му се слива с този на Орфей. В народната памет фигурите на митичния тракийския певец и на българския княз често са като една. Тук ще припомним, че според някои учени богомилството е свързано и с тракийския орфизъм. 
Фолклористът  открива спомена за Мага в  народния обичай Боянец, който е мистерия, изпълнявана от съвсем млади моми, разказваща за красивия царски син Боян, когото самодивите залюбват и отнасят със себе си. Маринов се натъква  на яростна съпротива на мастити учени от онова време, но въпреки това  публикува през 1907 г. студията си “Боенец” в пилотната книжка от “Известия на Етнографическия музей в София”, на който е първият директор.  И ако всичко дотук е в сферата на митологията и фолклора, в началото на миналия век се намесват и историците.  През 1923 г. Васил Пундев публикува своята  историко-литературна студия „Боян Магьосникът”, а през същата година д-р Найден Шейтанов  издава в "Златорог" статията „Хилядогодишнината на Боян Магесника”.   Името на княза изгрява отново като птицата Феникс 10 века след раждането му.    
Николай Райнов отново е съвсем конкретен, когато пише в своя неиздаден труд „Богомилство и богомили”, че сам търновският патриарх Стефан, наречен по-късно Венецианец, защото се отказва от патриаршеското достойнство и заминава да проповядва учението във Венеция, основател  на богомилските общности в Дубровник, Флоренция, Малта и дори Рим, дарява на Боян за усамотение и молитва  манастира „Света Параскева”, недалеч от столицата Преслав, обител, която днес не е запазена. Там, твърди акад. Райнов, 
през 928 г.  се ражда богомилството
учението за истинската същност на Христа, напътствие за духовната чистота, любов и опрощение, за предопределената вечна яростна борба на доброто със злото, което ще възроди идеала на древните за божествената същност на човека, а под името катарство ще остане навеки свързано с легендите за Светия Граал. За историците то е дуалистично...
Сирийските непознати, с тях Боян се намира  още в Константинопол за ужас на наставника си патриарх Николай Мистик, представители на най-ранната християнска църква, които след столетия масонството ще определи като непознатите учители, пристигат тайно в храма край Преслав, като ръкополагат в епископски сан Симеон Антипа, Василий Византиец, Гавриил Лесновски и Йеремия, когото днес знаем като поп Богомил: „Те получили като завет от посветените 22-те таблици на богомилското Таро. Предадено му е и едно оригинално копие от Йоановото Евангелие”, пише Райнов.
Случайност ли е, че Боян се свързва със сирийските учители? Ами точно те са най-ранните следовници на истинското слово на Христа, на всичко отгоре сирийските гностици са силно повлияни от персийските мистерии, които са родни на българите. Несъмнено не е трудно да намерят общ език. 
Точно до книгите на споменатите първи богомилски апостоли, както и писаните под диктовката на самия Боян, Николай Райнов се докосва в Малта, като ги описва в детайли - подвързия, брой листа, съдържание, миниатюри:.  
„530. Тези основи са изложени в „Евангелие от Йоана”, както го бе дал в неговата секретна версия Алтотас: две копия от Симеон Антипа, второто с 323 листа коментарии от самия копист, и до днес пазят в Малта записано това евангелие. Там, в 27 глави Симеон Антипа говори по всички въпроси на богомилската символика, езотерика и тайноведство. Но езикът е загадъчен, легендарен - това е посветителска книга.
Райнов описва началото: „Богомилите се събираха, молитствуваха заедно, а по тоя начин вниманието на хората бе  привлечено върху съответните ученици и учители, ала  презвитер Козма, който  бил дочул нещо от болярите, иска да узнае по сигурен път  „новото” и затова една вечер отиде в манастира "Св. Параскева".
Но на вътрешната врата човек с покривало го спря и му забрани да влезе. На въпроса защо те се крият, ако не са престъпници, човекът не отговори нищо, само го отстрани и затвори вратата след него. Обиден, презвитерът се яви при патриарха и го упрекна, че позволява да се обръщат манастирите в нечестиви сборища, дето забулени хора разпътстват, сквернодействат и се кощунят със светостта на местата.
        Патриарх Даниил поиска от Петър стражи и ги отпрати там. Но на вратата излезе самият Боян, сне си покривалото и заяви, че този манастир му е даден още от патриарх Стефан  за лично усамотение и там никой няма право да влиза. Стражата засрамено се оттегли. Патриарх  Даниил разбра, че сам Боян закриляше „еретиците”, но не посмя да настоява и млъкна.
        Тези събития дадоха на Козма храна за много подозрения; той не можеше да отиде при Боян и да му иска уяснение по това, защото сам Боян, при един предишен спор, му беше забранил да се среща с него или да иска свиждане...
        242. И тогава именно почнаха острите нападки върху богомили и богомилство - такива, каквито ги знаем от „ Обличителните слова” на Козма.
        243. Важността на тия „изобличения” лежи другаде: дворът знаеше вече кой е духовният родоначалник на „еретиците” и че в покоите на  Боян се събират нощем ония, които възстават срещу власт и империя.”
Николай Райнов казва също, че Боян лично написва впечатляващите „Предания за Стефанит и Ихнилат”, които са „най-добрият и най-дълбокият коментар” за легендата под същото име. Изкуствоведът описва външния вид на книгите с  маниакално усърдие, за да усетят малцината му читатели, че те наистина са в Малта, че ги има: 
„12 книги, 800 листа, диктувани на четиримата ученика: Симеон Антипа, Никита Странник, Василий Византиец и Хамерун Дубровницки. Книгата е писана пет месеца. Подвързана с кожа от девствен бик, обкована в злато, украсена със седем скъпи камъка, тази книга сега краси един олтар в Малта, в залата на посветените.”
Споменатият Хамерун Дубровницки е и автор на „Тайната вечеря на Човека” и  „Тайната вечеря на Вселената”,  две важни теми за братството. 
Най-ранното признато от учените свидетелство за богомилството е документ, открит в Амброзианската библиотека в Милано. Това е писмо на константинополския патриарх Теофилакт Лакапин (933-956 г.), в отговор на  второто послание до него на българския цар Петър. Той четка щедро владетеля, брата на Боян, за да го подбуди да смачка учението му, нарича го даже „учител на православието”, „твърд камък на вярата Христова”. Патриархът дава акъл на монарха да изгори „горчивите и зли корени” на тази „змиевидна и многоглава хидра на безчестието”. Изпраща му дори списък  с избрани анатеми, част от които са специално посветени на  богомилите. Те вече са основният враг на Църквата.