„Може да си представите след 3 години и половина война колко на тези хора им се искаше да живеят заедно. Но другият вариант да оживее тази сложна конструкция и да се разчита, че времето ще лекува раните, той беше единствено възможния и все още смятам че е по-добрия, защото каквато и сложност да има, каквито и проблемации да възникнат непрекъснато свързани с това сложно устройство на държавата, в края на краищата тя съществува и етническото разделение, етническата подялба не е узаконена, не е вписана в споразумение, не е завършена. Така че аз предполагам, че холерата беше по-добре от чумата.“, казва журналистът Бойко Василев, за Дейтънското споразумение, което се слага край на гражданската война в Босна и Херцеговина. Днес той гостува на историка д-р Евлоги Станчев в предаването „Видимо и невидимо: Балканите“. Бойко Василев е журналист с дългогодишен и задълбочен поглед върху проблемите и процесите в региона на Западните Балкани.

Според Бойко Василев точно преди да започне войната в Украйна отцепването на Република Сръбска и нейното обединение с Република Сърбия беше най-голяма опасност и затова усилието на всички, които опитваха да омиротворят Балканите, на първо място на Западните сили, беше да бъдат сигурни, че това няма да стане. „Аз обаче смятам, че ако Киев беше паднал, това щеше да стане. Нещата бяха абсолютно готови за такъв сценарий и от всичките огнища на Балканите това беше най-проблемното. Това не означава обаче, че сме прескочили трапа. Ако светът затъне в огромни конфликти, това ще стане и оттук ще почнат да падат плочките на доминото на Балканите, оттук. И аз смятам че балканските кошмари далеч не са изсънувани, далеч не са преминали.“

Идеята за т.нар. „сръбски свят“, според която всички сърби трябва да си помагат и да мечтаят за момента, когато ще се обединят отново е в комбинация с една много умела игра на Александър Вучич на границата между Запад и Изток, но и между различните „изтоци“. „Въпросът е обаче как от тази реторика може да стане наистина огромна глупост и моят отговор е, че това зависи от света. Ако светът е спокоен, ако в света има сили, които работят истински за мир и за успокояване на нещата, това няма да стане. Но всички помнят 1992 г. и 1991 г. и убеждението на повечето югославяни тогава, че никога няма да се дойде до война. В крайна сметка дойде се до война и тя беше изключително кървава!“, припомня Бойко Василев.

„Истината не интересува никого. Всичко се политизира, всичко се „взима на въоръжение“ и никой не признава страданието на другия. Това е политика на идентичността на Балканите. Това е така, обаче това поставя огромни въпроси към нашето настояще днес както и към войните, които се водят днес - дали някога ще бъдат убедени невярващите в истината за една война, питам се аз, и вероятно отговорът, който ни дава Сребреница