Димитър Иванов

В България е пълно с улици, площади, градове, села и институции, носещи имената на знаменити руски и съветски исторически фигури. Почти всичките ни паркове са украсени с монументи в памет на руски и болшевишки генерали и войници. През годините Русия не забравя никога да ни припомни, че ни е спасила от турско потисничество.  А в българина сякаш изначално е вкоренено чувство на вечна признателност. Но в контекста на тези исторически и митологизирани до голяма степен дадености все по-трудно намираме отговор, защо така наречените „братушки“ трайно и методично възпрепятстват умишлено създаването на конкурентен енергиен пазар в България, а страната сякаш е обречена на безкрайно енергийно руско робство. Не е ли това своеобразна и

страшна форма на ново потисничество,

което е пълен дисонанс с пропагандата за добрата  освободителката? 

Русия има дълга история в преследване на геополитически и финансови интереси и дивиденти за сметка на своите съседи и „приятели“, като за целта се възползва от географски, културни и религиозни сходства за налагане на хегемонията си. Едва ли съществува по-очевиден пример за това от енергийния сектор на България, в който Русия има почти пълна доминация.

България получава почти всичкия си природен газ и горива, включително и ядрено гориво от Русия. Тъй като към момента страната има силно лимитиран избор за набавяне на евтини енергийни ресурси, Кремъл може безпроблемно да „надува“ техните цени, превръщайки ги в оръжие за рекет и шантаж.

Ето ценовата картина на доставяния на Балканите газ, според данни на политолога доц. Момчил Дойчев:
„Цена на руския природен газ  по газопровода "Турски поток", заплатен от „Газпром“, за Турция e 270 долара за хиляда кубически метра. 
Цена за Сърбия, от същия поток, който пак „Газпром“ плати - 270 долара за х. к. м.
Цена за България от същия „Турски поток“, за който ние, а не „Газпром“ платихме от бюджета 3 милиарда лева за да стигне до Сърбия е 510 долара за х. к. м!!!“

Парадоксално е, че България е най-бедната държава в ЕС,  но

„освободителката“ Русия ни налага най-високите цени за енергийни суровини

Така през настъпващата зима средностатистическият българин ще заплати отново най-високата цена за отопление спрямо всички европейски граждани, тъй като няма алтернативен избор. Руската федерация е наясно с това и въпреки призивите за общославянско и православно братство, техните действия говорят за съвсем други намерения и отношения към България.

В същото време интерконекторът между България и Гърция е във фактически застой от години, а окончателното финализиране на проекта ще даде на България възможност за алтернативни доставки, които ще конкурират изкуствено завишените цени на „Газпром“.

Своя позиция по горещата тема излага пред Faktor.bg и икономистът и депутат в новия парламент Мартин Димитров:
„За съжаление, можем да очакваме провокация с цените на газа от страна на Русия. Когато от Москва видяха проблемите на европейските пазари тази година, намалиха предлагането на природен газ с ясното съзнание, че това ще повиши цените. Някой, който е направил подобно нещо, може да го стори отново. Много е важно за България и за Европейския съюз да намалят зависимостта си от Русия по отношение на синьото гориво. За нашата страна този проблем е драматичен, докато за останалите страни – умерен, тъй като те внасят 30% руски газ. Връзката ни с Гърция трябва да е готова до декември месец следващата година като инфраструктура. Би трябвало акт 16 да бъде получен в началото на следващата година. По тази тема ще гоня денонощно новия енергиен министър. Тази газова връзка сега ни е изключително необходима. Страната ни плаща най-скъпия газ на Балканите, защото сме зависими от един източник. Именно затова трябва да изградим връзката, чрез която да можем да купуваме газ от Азербайджан. В същото време терминалът за втечнен газ ще бъде готов в края на 2022 г. Когато имаме алтернативи, ще видите как ще падне цената на природния газ.

Най-големият руски капан

е, че ни изтича договорът за доставки на природен газ през 2022 г. Какво обаче трябва да се направи? Първо, не ни трябват вече никакви дългосрочни договори, а те да са краткосрочни и гъвкави и да не са „take or pay”. Т.е., да не купуваме от Русия газ, независимо от цената му. Ако горивото е по евтино от Азербайджан, страната ни да може да купува от там или да се ползва втечнено гориво. Освен това, на мен ми се иска в преговорите с Русия да участва Европейската комисия и експертите ѝ по газовите въпроси. Тя е компетентна и води успешни дела в тази посока срещу Москва. Тогава ще изравним силите. В противен случай имаме една огромна търговска сила, срещу която се изправяме. Полша именно по този начин направи пробив в отношенията си с Русия след участието на ЕК“. 

От руска страна обаче ни внушават точно обратна стратегия – и президентът Путин и руският посланик Еленора Митрофанова се опитват да налагат подписването на дългосрочни  договори с „Газпром“. Скандално е, че в тази опасна посока работят и някои политици с проруски зависимости, забравяйки за националния интерес.

Добре известен факт е, че режимът в Кремъл проявява склонност да спира доставките на енергийни ресурси към страни, изпаднали в немилост – при това без значение какви ще са последиците за населението на тези страни. Можем ли българите да бъдем сигурни, че нашите руски „приятели“ няма да ни изиграят подобен номер? Трябва ли България да живее в постоянен страх да не попадне в черния списък на Москва, а домовете ни да останат студени? Ще бъдем ли принудени да избираме между храна и топлина и то в условията на тежка пандемична криза? Тези мрачни въпроси съвсем не са спекулация, а болезнена реалност пред която сме изправени, докато безропотно приемаме да живеем под руско енергийно робство.