Джулия Доунс, Си Ен Ен

Призовавайки за мир в Украйна от хиляди километри разстояние, бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва от месеци се опитва да се позиционира като възможна посредническа сила в конфликта.

Без да представя много подробности за плана, Лула, както е известен, изглежда напълно въплъщава линията на своето правителство, че "Бразилия се завръща" - т.е. завръща се, за да претендира за роля в световната политика. Той казва, че има за цел да сформира коалиция от държави, които са готови да се намесят и да ръководят усилията за мир в Украйна, въпреки че в този процес се оказва на тънко въже заедно с най-големите световни сили, пише в свой анализ Си Ен Ен.

Предложението на Лула е да се създаде "Г-20 за мир" - група от държави, които са достатъчно силни, за да бъдат зачетени на масата за преговори, но които все още се смятат от някои за неутрални в конфликта между Русия и Украйна. Индонезия, Индия и Китай ще играят решаваща роля в неговата визия, но латиноамериканските държави също са поканени да се присъединят към инициативата.

Когато започна завръщането си на политическата сцена през 2022 г., Лула заяви пред списание "Тайм", че според него и Русия, и Украйна са отговорни за конфликта. Той осъди решението на Русия да нахлуе в съседката си, но противоречиво заяви, че украинският президент Володимир Зеленски е можел да направи повече, за да избегне конфликта. След като встъпи в длъжност, той настоява, че Бразилия няма да вземе страна.

Но когато германският канцлер Олаф Шолц наскоро насърчи Бразилия да предостави оръжия за отбраната на Украйна, Лула се почувства принуден да направи нещо, обяснява Гилерме Касароиш, политолог и професор в Училището по публична администрация към Фондация „Гетулио Варгас”.

"Той седеше на оградата, чувстваше се много удобно там, където беше, и сега трябваше да слезе от оградата", казва Касароиш.

Лула не може да мисли за изпращане на оръжие - стъпка, която би надхвърлила традиционната външна политика на Бразилия, смята анализаторът.

"Никоя бразилска администрация, дори тази на Болсонаро, не би изпратила оръжия в Украйна. Бразилия не участва във войни, с които нямаме нищо общо, Бразилия не участва, освен ако не става въпрос за някаква световна война", каза Касароиш.

Но и не можеше да не прави нищо - в края на краищата Лула беше обещал да върне Бразилия "обратно" на световната сцена.

"Той можеше просто да каже "не", но не го направи", казва Касароиш. "Вместо това каза: "Добре, няма да изпращам оръжия в Украйна, но нека се опитаме да посредничим за мир, нека използваме репутацията на Бразилия и собствените си умения на посредник, за да дадем възможност за провеждане на мирна среща на върха, нека се опитаме да работим. Ако трябва да взема страна, нека взема страната на диалога".

Трудна сделка

Съединените щати, Франция и Германия чуха предложението на Лула за създаване на екип от миротворци. Лула обсъди идеята и с китайския лидер Си Дзинпин, но си тръгнал от Пекин по-рано този месец без официален ангажимент.

Лула се бори да направи предложението си убедително за широк кръг лидери. Една от спорните идеи, които той предложи за евентуална резолюция, предвижда Украйна да отстъпи Крим, който Русия анексира през 2014 г. - отстъпка, която Киев изключи и която Белият дом определи като "просто погрешна".

Подходът на Лула към постигането на консенсус, основаващ се на стрелба от място, също е труден. До неотдавна САЩ - близък съюзник на Киев - до голяма степен премълчаваха коментарите на Лула за Украйна. Но още по време на посещението си в Пекин миналата седмица Лула се прицели директно във Вашингтон, който заедно с ЕС е основен доставчик на отбранителни оръжия и помощи за Украйна.

Лула заяви пред репортери, че САЩ трябва да спрат да "насърчават" войната "и да започнат да говорят за мир" - коментар, който предизвика похвала от страна на руския външен министър Сергей Лавров и гняв от страна на Вашингтон.

Два дни по-късно говорителят по въпросите на националната сигурност на САЩ Джон Кърби обвини Бразилия, че "повтаря като папагал руската и китайската пропаганда".

"Дълбоко проблематичен е начинът, по който Бразилия подходи по същество и риторично към този въпрос, внушавайки, че Съединените щати и Европа по някакъв начин не се интересуват от мира или че ние споделяме отговорността за войната", заяви Кърби. "Съвсем откровено казано, в този случай Бразилия повтори като папагал руската и китайската пропаганда без изобщо да разглежда фактите."

Порицан, по-късно Лула сякаш смекчава тона си; по време на речта си по повод посещението на президента на Румъния на следващия ден бразилският лидер подчертава, че правителството му "осъжда нарушаването на териториалната цялост на Украйна" и същевременно "защитава политическо решение чрез преговори".

Обратното би рискувало да изолира Бразилия от нейните приятели и търговски партньори на Запад, заявиха експерти пред Си Ен Ен.

"Ако сме в тази среда, в която казваме, че осъждаме агресията на Русия и ще се опитаме заедно да намерим решения за мир, тогава да, разбира се, че ще оценим усилията на Бразилия", заяви посланикът на Европейския съюз в Бразилия Игнасио Ибанес.

"Мястото, където започваме да изпитваме известни затруднения при разбирането на идеите на бразилското правителство, е именно когато те поставят нападателя и нападнатия на едно и също ниво", каза той.

Лула трябва да прецизира посланието си и да покаже готовността си да се ангажира с Украйна сега, ако се надява да запази доверието в Европа и САЩ и в крайна сметка да претендира за някаква заслуга за постигането на мир - смята Касароиш. "Лула всъщност не е мислил какво точно ще каже в усилията си да изгради тази необвързваща позиция", казва той.

"Ако Лула продължава да твърди, че Русия и Украйна са еднакво отговорни за войната, мисля, че в един момент рейтингът му ще намалее, затова е важно Лула да направи крачка назад, може би да преосмисли някои от нещата, които е казал по отношение на войната, и може би да промени начина, по който се изразява, дори и малко. Мисля, че това ще бъде достатъчно, за да разберат хората къде всъщност се намира Бразилия."

Той предлага Лула да покани украинска делегация в Бразилия като баланс на посещението на Лавров миналата седмица.

"Нека им покажем, че наистина желаем, наистина сме ангажирани да разговаряме и с двете страни", казва Касароиш.

Лула е помолил съветника си по външна политика и бивш външен министър Селсо Аморим да пътува до Украйна, въпреки че не е определена дата за пътуването. Аморим се срещна и с руския президент Владимир Путин по-рано този месец в Москва.

Позицията на Лула обаче ще остане сложна, тъй като той се опитва да защити икономическите интереси на Бразилия, като същевременно се хвърля на една напрегната геополитическа арена.

Китай е най-големият търговски партньор на Бразилия и основен купувач на бразилска соя и говеждо месо. И за двете стоки бразилските фермери зависят от руски торове. Ако се подхлъзне, икономическите и дипломатическите програми може да се сринат.

Андре Палиарини, доцент по история в колежа "Хемпдън-Сидни" и нерезидентен сътрудник във Вашингтонския бразилски офис и института "Куинси", смята, че Китай в крайна сметка е част от причините, поради които е малко вероятно да се стигне до мирно споразумение, постигнато с посредничеството на Лула.

"Китай, както и Бразилия, има интерес да накара Русия да прекрати войната. За разлика от Бразилия обаче, той има възможност да принуди Путин и за разлика от Бразилия няма интерес да сподели заслугите си за мира", каза Палиарини.

Докато Лула продължава световната си обиколка "Бразилия се завръща", той е изправен и пред редица предизвикателства у дома - от уволнението на началника на службата за сигурност заради изтекъл видеозапис на безредиците в Бразилия от 8 януари до нарастващата политическа заплаха от страна на бразилската радикална десница. Икономиката на страната му се свива, а инфлацията расте; общностите на коренното население в Амазония са в криза, а продоволствената сигурност тормози страната.

Стратегията за запазване на бразилската традиция на неприсъединяване и очертаване на независим от големите световни сили път може да бъде полезна както за него, така и за бразилците. Правителството е на мнение, че санкциите, наложени на Русия от САЩ, Япония и страните от ЕС, са нарушили сериозно световната търговия и селското стопанство, а това въздействие е извънредно голямо за развиващите се страни, чиито икономики все още се разклащат от пандемията - включително и за Бразилия.

Има шанс Бразилия да изглежда добре, като посредничи за мира, като същевременно прави най-доброто за собствения си икономически растеж - но залогът е голям.

"Ако това може да донесе реални материални ползи за бразилците, мисля, че ще се счита за успех", казва Палиарини. "Ако обаче жизненият стандарт на бразилците не се подобри, външната политика на Лула вероятно ще се превърне в аргумент, че той е твърде стар и изостанал, за да води Бразилия през следващото десетилетие." /БГНЕС