Бриго Аспарухов "пренаписва" историята, бившият шеф на разузнаването с фрапантни пропуски за събития на Балканите

Георги Коритаров разкри куп грешки и фрапантни исторически пропуски, които бившият началник на българското разузнаване Бриго Аспарухов е допуснал в книгата „Разузнаването“, съставена от Тодор Бояджиев. В нея той опитва да покаже, че разузнаването е достойна професия с човешко лице. Книгата представлява сборник със статии и аналитични разсъждения на личности, които са работили в различни разузнавателни служби по света. Заглавието на главата с Бриго Аспарухов е „Не можем без разузнаване“. 

„Нека да видим дали не можем без разузнаване, или е по-добре да го няма, отколкото такова, оглавявано от некомпетентен ръководител. Първата фактологическа грешка: „Турция и Гърция бяха членки на НАТО, но между тях съществуваха силни противоречия, които ту затихваха, ту избухваха. Отношенията силно се влошиха след окупацията на турската армия през юли 1973 г. на севернокипърската граница и обявяването на т.нар. Севернокипърска република“. Ако имаш обща култура, не може да не знаеш, че турското навлизане в северна част на Кипър не се случва през 1973 г., а през 1974 г., а обявяването на Свернокипърската република е през 1983 г. Това обаче е подробност, която не е забелязана“, коментира Георги Коритаров в авторското предаване „Свободна зона“ по ТВ Европа.

„Нека нито за момент не се забравя, че в Турция ислямистите (Партия на Верния път) спечелиха изборите за Меджлиса през 1996 г. и управляваха страната в продължение на една година в коалиция с партията на Тансу Чилер – първата жена министър-председател“, казва Бриго Аспарухов.

„Къде е грешката и защо е фрапантна. „Партията на Верния път“ не беше консервативна, а не ислямистка партия, която не влезе в коалиция с Тансу Чилер, а беше оглавявана от нея. Не може човек, който оглавява партия, да влезе в коалиция със себе си. Тя е създадена от Сюлейман Демирел, а в конкретния случай беше оглавявана от Тансу Чилер. Ислямистите, за които говори Бриго Аспарухов, бяха в „Партия на благоденствието“, а начело беше Неджеметин Ербакан. С тази партия, на принципа на коалиционен формат, Тансу Чилер влезе в партньорство“, обясни Коритаров.  

„България и българското правителство, с акта на признаване на независимостта на Република Македония, показа зрялост и решителност. Изкушавам се да кажа, че малък принос за вземането на това важно решение имаше и разузнаването“, пише Бриго Аспарухов.

„Да приемем, че е така и това е чудесно, но България призна Република Македония под конституционното ѝ име и дълго време се гордееше с това. Тази гордост обаче беше ли развита с аргументи  – защо България признава Македония под конституционното ѝ име и защо не се противопостави на Гърция то да бъде променено и да се налагат санкции“, казва още Георги Коритаров.