Политик: Западът бе ужасно слаб в това да обясни на обществото мащаба на хибридния конфликт с Русия

Европейски военни стратези, работещи с НАТО, се опасяват, че ако избухне война с Русия, Европа в момента не би могла да издържи продължителна война на изтощение. Причината е недостатъчната обществена готовност за война и липсата на политическа воля. Това стана ясно по време на конференция, посветена на бъдещето на европейската военна координация, пише  The Guardian.

Песимистичните оценки отразяват опасенията, че Русия може да печели т.нар. хибридна война с Европа, отслабвайки възможностите на военните плановици на НАТО в случай на пряк въоръжен конфликт.

Нарастващата подкрепа за популистки сили в някои от основните европейски държави също поставя под заплаха плановете за създаване на група от пет европейски държави, включително Великобритания, която да поеме по-голяма координационна роля в момент, когато се очаква САЩ да намалят ангажимента си към конвенционалната отбрана на Европа.

Представители на отбраната, говорили на форум, организиран от Мюнхенската конференция по сигурността, заявиха, че европейското общество може да няма готовност да приеме продължителна война. Това принуждава НАТО да планира по-скоро за сравнително кратък конфликт.

Бивш член на британското правителство призна, че Западът е бил „ужасно слаб“ в това да обясни на обществото мащаба на хибридния конфликт с Русия. Друг британски дипломат заяви, че последователните британски правителства не са направили достатъчно, за да обяснят мащаба на заплахата.

Според дипломатите това е оставило министрите в изключително трудна ситуация – да убеждават неподготвените избиратели, че трябва да бъдат намалени социалните разходи, за да се увеличи финансирането за отбраната.

„Нивото на дебата беше като в детската градина“, призна британският дипломат.

Критиките са подхранени и от неспособността на британското правителство да изпълни препоръка от стратегическия преглед на отбраната от 2025 г. за започване на национален разговор относно мащаба на заплахата за сигурността на Европа и изграждането на национална устойчивост.

Друг дипломат заяви, че след края на разделението от Студената война Русия е получила възможност да използва страховете на европейската общественост както отляво, така и отдясно на политическия спектър.

Тези оценки показват по-широка тревога сред висши европейски политици, че Европа може да губи т.нар. хибридна война с Русия. Според тях това може да се прояви в нарастваща подкрепа за десни популистки сили на предстоящите избори в Полша, Франция и Италия.

На този фон се обсъжда създаването на по-тясно координирана група от водещи европейски военни сили. Идеята е Европа постепенно да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност, особено ако американското военно присъствие на континента бъде намалено.

Европейските държави обаче все още са силно зависими от американските способности в някои ключови области, включително противовъздушната отбрана, далекобойните удари и разузнаването.

Според отделна оценка на Европейската сметна палата способността на ЕС да се защити от външна агресия до 2030 г. остава несигурна. Въпреки значителното увеличаване на разходите за отбрана, проблеми като разпокъсаните национални военни системи, недостатъчната координация и зависимостта от САЩ продължават да бъдат сериозни препятствия.

Ситуацията се усложнява и от нарастващите опасения за руската хибридна дейност в Европа. През последните месеци европейските правителства съобщават за предполагаеми саботажи, кибератаки и други операции, които според тях целят да подкопаят обществената подкрепа за Украйна и европейската политика спрямо Москва.

В Германия например властите свързаха предполагаем опит за атака с дронове срещу летището в Лайпциг с човек с беларуско и руско гражданство. Случаят предизвика и нови дискусии относно издаването на туристически визи за руски граждани от държавите в ЕС.

На този фон европейските държави се стремят да увеличат военните си способности. Това включва не само закупуване на повече оръжия, но и производство на боеприпаси, изграждане на логистични способности, обучение на военнослужещи и увеличаване на числеността на въоръжените сили.

Проблемът е, че подобна промяна изисква значителни финансови ресурси и политическа подкрепа от обществото.

Именно тук според участниците в конференцията се намира един от най-слабите елементи на европейската отбрана: не само липсата на оръжия, но и недостатъчната обществена готовност да се приемат разходите и ограниченията, които една продължителна военна конфронтация би наложила.

Европейските държави се опитват да извлекат поуки и от войната в Украйна. Особено внимание се обръща на използването на безпилотни системи, бързото развитие на военните технологии и необходимостта от способност за бързо производство и възстановяване на военните запаси.

Според участниците в дискусиите Европа трябва да ускори изграждането на собствена отбранителна индустрия и да подобри координацията между държавите.

В противен случай континентът рискува да остане зависим от САЩ в критични области на сигурността, докато едновременно с това политическата и обществената готовност за продължителен конфликт остава недостатъчна.

Основният извод на европейските военни стратези е мрачен: ако Европа бъде принудена да води дълга война на изтощение срещу Русия, сегашните ѝ военни ресурси, индустриални способности и обществена готовност може да се окажат недостатъчни.