Британски учени: Индонезийски вулкан слага край на ерата Наполеон I

Месеци преди решаващото сражение на 18 юни 1815 г. край Ватерло (днешна Белгия) на индонезийския остров Сумбава през месец април изригва вулканът Тамбора. Облаците пепел са стигнали до Стария континент и са станали причина за обилни валежи в тази част на Европа. Силните дъждове са затруднили  придвижването на войските на части от армията на френския император и това е допринесло за победата на съюзените срещу него британци, холандци и германци.

Сражението е сложило край на ерата Наполеон I, който е управлявал Франция от 1796 до 1814 г., когато е бил победен от коалиция, съставена от Австрия, Великобритания, няколко германски държави и Русия. Тогава съюзниците са го заточили на италианския остров Елба. На 22 март 1815 г. той е избягал и си върнал властта. След поражението при Вателлоо той е бил заточен на острова до бреговете на днешна Ангола Света Елена, където умира през 1821 г.  

Изригването на вулкана Тамбора през 1815 година е едно от най-силните в човешката история. Пепел покрива Индонезийския архипелаг, а природният катаклизъм е от седма степен по скалата на вулканичните изригвания. Учените са на мнение, че именно това изригване е довело до „годината без лято“ през 1816 година. Жертвите на катастрофата са хиляди.

Учените смятат, че в резултат на изригването на вулкана в атмосферата е попаднало толкова голямо количество пепел, че са се образували облаци и силни бури в различни точки на земното кълбо. Вулканичните частици са предизвикали смущения в йоносферата, която е съставена от електрически заредени частици. Това е довело до необичайно високи нива на образуването на буреносни облаци.

Историците са единодушни, че лошите метеорологични условия са една от причините за поражението на армията на Наполеон. Дъждът причинява омекотяване на почвата, в резултат на което артилерийските войски са неефективни. Освен това войниците се изморяват много по-бързо, газейки в калната почва. Наполеон бави атаката си, чакайки земята да изсъхне, което според историците е една от тактическите му грешки, защото дава възможност на пруските войски да се присъединят към своите съюзници.