Начинът, по който бяха проведени последните избори в Сърбия, показва упадъка на демокрацията в страната и ЕС не може да остане неутрален пред провокациите и авторитарните тенденции на президента Вучич, пише порталът Carnegie Europe. Авторът на статията описва настоящата ситуация в Сърбия със "синдрома на връщане към бъдещето". „Човек би си помислил, че страната отдавна ще се е отдалечила от спадовете през 90-те години.“ Но поне сред някои сърби има усещането, че часовникът е върнат назад към ерата на бившия президент и силен човек Слободан Милошевич“, твърди Димитър Бечев. Като „доказателство номер едно“ той цитира вездесъщите таблоиди и популярните телевизионни канали. „Ако се вярва на суровите заглавия, войната се завърна в бивша Югославия. „Сърбия все още води вчерашните битки срещу косовски албанци, бошняци и от време на време срещу Хърватия или други съседни страни“, казва Бечев.

Като „доказателство номер две“ той твърди, че вероломният Запад несъмнено е съучастник, като помага и подкрепя с еднакво охота външните врагове и петата колона в Белград. „Дотолкова, че президентът на Сърбия Александър Вучич след извънредните парламентарни и местни избори на 17 декември намекна, че „важна държава“ се е намесила „по най-брутален начин“ в гласуването (като тайно спомена Германия). И премиерът Ана Бърнабич пее от същата песен. Говорейки за протестите на опозицията срещу изборните нередности, тя благодари на руските служби за сигурност, че са предупредили правителството за „това, което се готви до Белград", казва се в текста.

За опозицията, според автора в Carnegie Europe, ожесточеното полицейско потушаване на митинга на 24 декември "определено мирише на Милошевич". Опозиционната коалиция Сърбия срещу насилието (СПН), напомня Бечев, водеше протестите срещу фалшифицирането на вота. „Списъкът включва регистрация на фантомни гласоподаватели в централните общини на Белград, транспортиране с автобуси на хора от Република Сръбска до избирателни секции в Сърбия, купуване на гласове, вкарване на гласове в избирателните урни и лица, които гласуват многократно. Тези практики изкривиха резултата от местните избори в Белград, които се проведоха едновременно с гласуването за парламент“, казва в анализа.

В специален доклад се добавя, че международната мисия за наблюдение на изборите заключава, че нередностите са попречили на гласуването. Вучич и неговата Сръбска прогресивна партия (СПП) получиха много повече време както в обществените, така и в частните медии и по този начин допълнително „направиха борбата несправедлива“. „Опозицията вероятно е имала шанс да превземе Белград. СПП и нейният съюзник Сръбската партия на социалистите (СПС) на Ивица Дачич загубиха мнозинството си в столичното събрание. Въпреки това, според окончателните резултати, публикувани на 4 януари, СПП все пак завърши първа - пред СПН. А кой ще поеме мнозинството, ще реши популистката група „Ние сме гласът на народа“ (MI-GN), която е основана от теоретика на конспирацията и антиваксъра Бранимир Несторович. „Не е нужно много, за да се разбере, че Несторович може да застане на страната на Вучич, циментирайки статуквото в Белград, макар засега да казва, че няма такова намерение“, пише порталът. И поради това не е изненадващо, че СПН призовава за повторение на изборите. И сега, когато празниците минаха, протестите ще се върнат с пълна сила.

Лице на обрата на антиВучич стана Мариника Тепич, която за кратко обяви гладна стачка. „Кризата далеч не е приключила“, подчертава авторът на текста.

Какво ще каже ЕС? В предишни случаи ЕС вероятно би предпочел да действа неутрално. „Симпатиите на служителите в Брюксел може да са към демократичната опозиция, но откритото избиране на страни би предизвикало негативни реакции. Вучич е предизвикателство за ЕС, колкото и партньор, не само в трудни преговори с Косово. И въпреки че Сърбия е парламентарна република, президентът е начело от дълго време – факт, за който малко хора в Брюксел говорят“, казва Бечев.

Но вече няма да е възможно, добави той. „Правителството на Сърбия нападна ЕС, обвинявайки го, че води кампания за дестабилизация. Питър Стано, говорител на Европейската комисия, осъди подобни твърдения, сравнявайки ги с руската пропаганда. Критики имаше и от член на социалдемократите в германския Бундестаг и се очаква коалиционното правителство в Берлин да втвърди риториката си. Словесната война може да ескалира още повече - особено ако сръбски официални лица продължат да отдават почит на Русия или да се консултират публично с нейния посланик Александър Бочан-Харченко", пише Carnegie Europe. И добавя, че натискът на Запада върху сръбските власти може да не помогне за "изравняване на силите", резултатът, към който опозицията наистина се стреми. „Вучич може да признае и да вземе решение за повторни избори в Белград и този път да играе по-честно, но това не гарантира победата на СПН в столицата“.

Още по-малко вероятни са национални избори, но дори и да се случат, СПП може отново да триумфира. Партията има 800 000 членове в страна с по-малко от седем милиона жители. Това е голяма клиентелистка машина, която осигурява достъп до работни места в публичния сектор и държавни ресурси“, подчертават те.

Добавя се, че Вучич е в тайно споразумение с най-популярните медии, преди всичко с каналите Pink и Happy. „И той има убедителен разказ за това как работи неуморно, за да направи Сърбия по-богата, по-развита и по-влиятелна в регионалните въпроси“. След време вероятно ще се опита да убеди западните лидери, че дори не мисли за завой към Русия във външната политика.

За разлика от това, на сръбската опозиция липсва дългосрочно или съществено предложение към сръбската общност, освен призива да се отърве от Вучич, чието управление е помрачено от предполагаема корупция и връзки с организираната престъпност“, пише порталът.

Той също така напомня, че през 2019 г. Freedom House прекласифицира Сърбия като „частично свободна“, заявявайки, че това е „хибриден“ режим, за разлика от неконсолидирана демокрация. Събитията от последните няколко седмици подкрепят подобни оценки.

Добрата новина, както пише Карнеги, е, че Сърбия все още има много демократи, които виждат ЕС като съюзник. „Лошата новина обаче е, че те нямат предимство в страната. Най-много, на което можеха да се надяват, беше превземането на Белград – подвиг, който опозицията срещу Милошевич постигна през ноември 1996 г.“, завършва текстът. /БГНЕС