Не е важно дали България ще има нови искания в бъдеще, важното е, че сме създали стена пред всякакви нови български искания и това е преговорна рамка, а протоколите не са част от нея.

Конституционните промени са много по-голяма пречка за продължаването на европейския път и има възможност Букурещ 2008 г. да се повтори, каза днес министърът на външните работи Буяр Османи.

Това заяви македонският външен министър Буяр Османи днес на съвместната пресконференция с албанския си колега Игли Хасани преди заседанието на Адриатическата харта.

Попитан за изказването на българската си колежка Мария Габриел, че промените в конституцията не са единственото задължение по пътя към ЕС по отношение на България, Османи каза, че не иска "да започва този дебат между Скопие и София в този момент в предизборния период, тъй като обикновено след това се злоупотребява от политически фактори".

Османи заяви, че на 15 и 16 декември, когато се проведе Срещата на върха на ЕС в Брюксел, предложението, достигнало до масата на лидерите в едно от заключенията за РСМ, е гласяло, че Скопие, освен Споразумението от Преспа, трябва да изпълни и протоколите към Споразумението с България, а заключението, което е прието на самата среща на върха, не съдържа изречението и протоколите.

"Сега не е много важно дали България ще има нови искания в бъдеще, важното е, че сме създали стена пред всякакви български искания и тази стена се нарича преговорна рамка. Преговорната рамка е ясно дефинирана какво може да допусне и какво не може да. Това беше най-добрият пример как едно ново българско искане, което считаме, че не е част от Преговорната рамка, не може да пробие тази стена", каза още той.

"Това ще бъде бъдещето на отношенията с България по отношение на преговорната рамка. Само това, което е предвидено там, ще може да мине през "порите" на преговорната рамка, а именно да няма въпроси, свързани с идентичност и исторически въпроси в показателите за отваряне и затваряне на глави. Да, за проблемите на малцинствата, да, за човешките права и защото искахме да изместим фокуса от траекторията на идентичност-история към малцинствата-човешки права. Така че това е най-добрият отговор към министър Габриел, която според медиите има нови искания", допълни Буяр Османи.

На въпрос дали има риск от блокиране на помощта от ЕС за растеж, ако РСМ не изпълни конституционните промени, Османи отбеляза, че Европейската комисия ще вземе решение дали страната е изпълнила необходимите реформи, за да получи своя дял от тези пари.

"Няма да има решение на страните членки, така че България да може да използва своето влияние в тази посоча. Трябва да направим реформите, но конституционните промени са много по-голяма пречка. Казах днес в интервю, че се страхувам, че Букурещ през 2008 г. може да се повтори. Тогава бяхме заяедно с Албания и Хърватия и имахме по-изгодна оферта за нашето име от Гърция в сравнение с предложението от 2018 г. Тогава не приехме офретата, защото нямахме смелост. Загубихме 15 години, Албания и Хърватия станаха членки на НАТО, още тогава загубихме 500 хиляди граждани, които напуснаха страната поради липса на перспектива", подчерта македонският външен министър.

"Същото може да ни се случи сега поради липса на смелост или вълната от тъмни националистически сили, които искат да откраднат бъдещето на гражданите и най-вече да предизвикат малките народи, които чрез вземане на български паспорти или чрез миграция, което може да застраши ядрото на самия народ", допълни Османи.

Той се позова на последните прогнози на Държавната статистическа асоциация, че според него при тази тенденция населението на страната може да падне до 1 милион и 300 хиляди граждани след няколко години.

"Това са екзистенциални въпроси за народите и такива въпроси в момента са заложници на опозицията", каза още той. /БГНЕС