Според експерти на МФ разходите ще надхвърлят приходите с 656 млн. лв.
Въпреки че данъчните и неданъчните приходи на държавата до края на март на тази година растат, хазната завършва първото тримесечие с дефицит. Това става ясно от представените вчера предварителни данни на Министерството на финансите.
Резултатите показват, че експертите на МФ смятат, че разходите ще надхвърлят приходите с 656 млн. лв. Причината, очаквано, е практически пълното развързване на кесията в последните месеци от правителството на премиера Бойко Борисов. Разбира се, това е оправдано с икономическите и социалните мерки в условията на пандемия.
„Съществен принос за нарастването на разходите през първото тримесечие на 2021 г. имат разходите, свързани с мерките за борба с COVID-19 и преодоляване на социално-икономическите последствия от пандемията. Принос за нарастване на разходите за субсидии за нетърговски предприятия имат плащанията по мярката „60/40“, мярката „80/20“, мярката „Запази ме“, мярката „Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки“, администрирана от НАП, и други. В частта на разходите за пенсии са изразходени близо 320 млн. лв. за добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до март“, пишат от МС.
Така реално данните показват, че България за първи път в последните години влиза в спирала на дефицит толкова рано. Дори през 2020 г. в края на март бюджетът вървеше с огромен излишък, а дупка започна да се появява чак през ноември.
Припомняме, че крайният годишен дефицит за 2021 г. е разчетен за 4,9 млрд. лв.
Данните показват, че започва и стопяването на фискалния резерв, който по принцип финансира дефицита. Към момента правителството държи в БНБ почти 7,5 млрд. лв. От тях обаче 4,5 млрд. лв. не могат да бъдат ползвани, това са пари буфери за отделни системи.
Фактор
Резултатите показват, че експертите на МФ смятат, че разходите ще надхвърлят приходите с 656 млн. лв. Причината, очаквано, е практически пълното развързване на кесията в последните месеци от правителството на премиера Бойко Борисов. Разбира се, това е оправдано с икономическите и социалните мерки в условията на пандемия.
„Съществен принос за нарастването на разходите през първото тримесечие на 2021 г. имат разходите, свързани с мерките за борба с COVID-19 и преодоляване на социално-икономическите последствия от пандемията. Принос за нарастване на разходите за субсидии за нетърговски предприятия имат плащанията по мярката „60/40“, мярката „80/20“, мярката „Запази ме“, мярката „Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки“, администрирана от НАП, и други. В частта на разходите за пенсии са изразходени близо 320 млн. лв. за добавки в размер на 50 лева към пенсиите на всички пенсионери за месеците от януари до март“, пишат от МС.
Така реално данните показват, че България за първи път в последните години влиза в спирала на дефицит толкова рано. Дори през 2020 г. в края на март бюджетът вървеше с огромен излишък, а дупка започна да се появява чак през ноември.
Припомняме, че крайният годишен дефицит за 2021 г. е разчетен за 4,9 млрд. лв.
Данните показват, че започва и стопяването на фискалния резерв, който по принцип финансира дефицита. Към момента правителството държи в БНБ почти 7,5 млрд. лв. От тях обаче 4,5 млрд. лв. не могат да бъдат ползвани, това са пари буфери за отделни системи.
Още от Бизнес
Балонът с изкуствения интелект! Акциите на технологичните компании се сринаха на световните борси
Опасенията на инвеститорите се засилиха и след решението на американското Министерство на търговията да ограничи отдалечения достъп на китайски компании до мощните чипове на Nvidia
Как промените в Закона за потребителските кредити ни връщат в мутренските времена
Новият Закон за потребителския кредит се налага заради европейската потребителска директива, която България е задължена да въведе. Но зад тези резки и необмислени ходове в парламента стои не икономическа логика, а чист политически популизъм
Строителство у нас рязко губи скорост: За 5 месеца растежът се срина от 6,8% до 0,6%
Словения отчита най-силен месечен растеж – 4,6%, следвана от Словакия с 2,2%, Финландия и Швеция с по 1,0%