Централната банка на Русия предупреди за нови заплахи пред руската икономика

Централната банка на Русия понижи основната лихва до 14,5%, за да подкрепи забавящата се икономика. Както пише Bloomberg, това е вече петото поред понижение, което съответства на очакванията на повечето анализатори.

В същото време регулаторът сигнализира за възможна пауза в смекчаването на парично-кредитната политика. Ръководителят на Банката на Русия Елвира Набиулина заяви, че пространството за по-нататъшно понижаване на лихвата се стеснява заради инфлационните рискове, бюджетната политика и външните фактори, по-специално ситуацията в Близкия изток. В случай на продължителен конфликт негативните последици за руската икономика могат да се засилят. 

Неотдавнашното свиване на икономиката оказва натиск върху ръководството на централната банка, а също така поставя под съмнение официалната правителствена прогноза за икономически растеж за тази година.

 Строгите финансови условия, които се запазват с цел ограничаване на ръста на цените, предизвикан от войната на Кремъл срещу Украйна, остават основният спирачка за икономическата активност.
Допълнителен риск за ценовата стабилност представлява бюджетната политика. През първото тримесечие държавните разходи са нараснали със 17% на годишна база и съществува вероятност да надхвърлят планираните показатели.

През януари–февруари БВП общо е намалял с 1,8%. Забавянето е толкова изразено, че Владимир Путин миналата седмица призова чиновниците да обяснят причините за него и да предприемат мерки. В същото време политиците описват спада като временен ефект от адаптацията на домакинствата и бизнеса към по-високите данъци. Набиулина по-рано нарече забавянето „управляемо“ охлаждане на прегрятата икономика, което като цяло протича по план.

При това Централната банка на Русия запази своята прогноза за растеж за годината без промяна на ниво 0,5–1,5% и очаква, че през 2026 година инфлацията ще бъде 4,5–5,5%.

Руският диктатор Владимир Путин по време на заседание в Кремъл публично разкритикува своите основни икономически съветници за това, че макроикономическите показатели „не съответстват на очакванията не само на експертите и анализаторите, но и на фактическите прогнози на правителството и Централната банка“.
В Русия се разглежда възможността за въвеждане на данък върху извънредните доходи за отделни суровинни компании и банки, тъй като Кремъл търси допълнителни средства за покриване на бюджетния дефицит на фона на нарастващите военни разходи.