Александър Левченко

Проблеми с руския бюджет засегнаха отбранителната промишленост. Руското издание Arbat Media, позовавайки се на статистически данни, публикува доклад, че производството във военните заводи, които преди това бяха основният източник на икономически растеж, е започнало да намалява в Русия.
Военно-промишленият сектор, който представляваше трилиони бюджетни разходи, претърпя 
рязко забавяне на темповете на растеж. 

Оръжейната индустрия премина от стабилно развитие към стагнация. Така производството на готови метални изделия, което нарасна с 26,4% през 2023 г. и с 31,6% през 2024 г., през септември 2025 г. намаля с 1,6% на годишна база. В сравнение с август общият спад е 20%, съобщава Райфайзенбанк. Анализаторите отбелязват, че спадът в отбранителната промишленост е намалил целия индекс на производство, който нарасна само с 0,4% през септември в сравнение с 2,4% през август. 

Наталия Орлова, главен икономист в руската Алфа Банк, отдава това на бюджетни проблеми. Според нея, държавният отбранително-инженерен комплекс също е показал спад - минус 0,1%, след като е нараснал с 15,7% месец по-рано. Експертът смята, че затягането на фискалната политика може да доведе до по-нататъшно забавяне на индустриалния растеж през следващите месеци. 

През септември темпът на растеж на руската военна индустрия започна да намалява. Производствените показатели намаляват, а предприятията от отбранително-промишления комплекс изпитват недостиг на компоненти, персонал и логистични ресурси. Дори колосалните бюджетни инжекции вече 

не компенсират структурните проблеми 

натрупани през годините на милитаризация. Въпреки огромните разходи за държавна отбранителна поръчка от бюджета, руският военно-промишлен комплекс за първи път показа спад в производството. Експертите отбелязват, че руската икономика е изчерпала ресурса на военен растеж и залогът за постоянно увеличаване на военните разходи вече не работи. Символичният срив на този сектор през септември стана очевиден знак, че „военното чудо“ на руската икономика наближава своя предел. Индустрията, която Кремъл нарича „локомотив на икономиката“, вече не демонстрира предишния си размах. На фона на общото отслабване на икономиката, последната надежда, която държеше милитаризираната руска система на повърхността, се срива. Докато властите са набързо заети с подкрепа на рафинирането на петрол и приходите от износ, военно-промишленият комплекс губи своята стабилност и инерция на растеж. Русия е изправена 

пред ефекта на прегаряне на военния модел

на развитие: икономиката, „заточена“ за война, губи баланс и навлиза в продължително отслабване, където военните приоритети вече не спасяват, а само изострят общия спад на БВП. Всичко това, заедно с бюджетните ограничения и новите санкции, ще доведе до стагнация. Прогнозите за колапс на руската икономика стават все по-реалистични, индустриалният спад надхвърля „отбранителната промишленост“, гражданските индустрии също „падат“ през цялата година и до септември излезе на червено с 1,1%. Преработващата промишленост, която доскоро се смяташе за основен стълб на вътрешното производство, 

се озова в дълбока рецесия: 

намаление е регистрирано в 18 от 24-те области, проследявани от руската статистика. От 2024 г. насам представители на руския военно-промишлен комплекс многократно се оплакват, че цените, определени от руското Министерство на отбраната, принуждават индустрията да работи на загуба. Следователно, дори многомилиардните поръчки за отбрана на Кремъл не гарантират, че руската икономика, „обвързана“ с войната, е в състояние да 

„издърпа“ индустрията от дупката

След почти три години непрекъснат двуцифрен растеж, отбранителните предприятия започнаха да губят инерция, а военната индустрия за първи път навлезе в спад. Най-рязкото забавяне се наблюдава в металургичния сегмент. Подобна картина е и в категорията „други превозни средства“, която включва производството на танкове, бронирани машини и военни машини. Тук ръстът спадна повече от десетократно: от 61,2% през август до едва 6% през септември. За сравнение, през 2023 г. производството в този сектор се е увеличило с 34,2%, а година по-рано – с 29%. Подобен срив в темповете на развитие показва, че дори отбранителната промишленост, която отдавна се смята за „носещ стълб“ на руската икономика, започва да губи своята стабилност. 

Руската икономика понася допълнителен удар от новите санкции на САЩ, които 

за първи път удариха петролните гиганти Роснефт и Лукойл 

Загубата на ключовия индийски пазар може също рязко да намали приходите от чуждестранна валута и да подкопае бюджета. На фона на спад в промишлеността и забавяне на военно-промишления комплекс, рискът от „твърдо кацане“ за руската икономика се превръща от теория в реалност. Руските банкери смятат, че сериозните проблеми на промишлеността са свързани с бюджетни ограничения. Те прогнозират намаляване на разходите през четвъртото тримесечие, за да се изпълни планът, което може да доведе до

„хипоохлаждане на икономиката“

Освен това анализаторите очакват още по-голям удар върху руската икономика от новите санкции на САЩ. В същото време висшето руско ръководство съобщава за предполагаемо успешното изпитание на крилата ракета с неограничен обсег „Буревестник“ с ядрена енергийна установка и необходимостта от разработване на подходяща инфраструктура за разполагане на това оръжие в руските въоръжени сили. Но на фона на стагнацията в руския военно-промишлен комплекс, дори самият факт на успешно изпитание и въпросът за разработването на инфраструктура за нова ракета изглеждат малко вероятни. Първите години на мобилизационно търсене временно подкрепиха производството, но този ресурс вече е изчерпан. Руският военно-промишлен комплекс не е в състояние да осигури икономически мултипликатор 
- военните поръчки не създават нови технологии и работни места. Когато бюджетните приоритети се променят, индустрията бързо деградира. Военно-промишленият комплекс е изчерпал потенциала си за растеж. Въпреки официалните изявления за „устойчивост“, руската индустрия 

е изправена пред технологичен и кадров глад.

Ограниченията върху вноса на оборудване и технологии лишиха предприятията от достъп до критични компоненти. Индустрията не се е адаптирала, тя просто оцелява с останалите запаси и държавните субсидии, докато санкциите подкопават индустриалната база на икономиката. Индустриалният спад води до затваряне на предприятия, нарастваща безработица и спад на реалните доходи. Много от градовете отново са в ситуацията на 90-те години, когато „поддържащите“ фабрики престават да бъдат точки на развитие. Властите компенсират това 

с пропаганда и милитаризация на съзнанието, 

но не и с реални възможности за хората. Социалната цена на руската стагнация расте, авторитарният модел на управление задушава развитието. Държавният контрол и липсата на конкуренция правят индустрията неефективна и зависима. Решенията се вземат не икономически, а политически, в името на „показатели“ и лоялност. Без свобода на предприемачеството и реформи на управленските институции, нито заместването на вноса, нито технологичният пробив са възможни. Изявленията за „успешни тестове“ на ракетата „Буревесник“ изглеждат по-скоро като елемент от пропаганден спектакъл, отколкото като реално технологично постижение. В условията на стагнация на руския военно-промишлен комплекс, ограничен достъп до западни компоненти и финансиране, такъв сложен проект изглежда нереалистичен.

Русия загуби индустриална база, способна стабилно да произвежда съвременни оръжейни системи, и запълва тази празнина с гръмки изявления за „пробиви“, които не са потвърдени от независими източници. Новини като „Буревестник“ изпълняват политическа функция – да отклоняват вниманието от влошаващата се икономическа ситуация,

нарастващата бедност и намаляващите доходи

Санкциите систематично подкопават икономиката: износът намалява, вносните компоненти стават по-скъпи, а логистичните вериги се сриват. 

На този фон опитите за увеличаване на военните разходи само задълбочават дисбаланса. Метафората „оръжия вместо хляб“ вече се превръща в реалност, когато ресурсите не се харчат за развитие, а за поддържане на илюзията за военно величие. Руските власти демонстрират сила, като пращат ракети, за да скрият полупразните хладилници на гражданите и безизходицата на индустриалната политика. Резултатът е очевиден: вместо технологичен пробив има имитация, вместо модернизация има милитаризация. Има значителна цена за плащане на непровокираната война на Русия срещу Украйна. Кремъл все още се преструва, че не я забелязва. Но времето за разплата скоро ще дойде.

*Александър Левченко е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев)